В Минск беше договорено военно примирие. Мнозина обаче се питат колко трайно ще се окаже то. В Източна Украйна няма да настъпи мир, докато Русия все така иска да променя границите, пише в коментара си Бернд Йохан.
Докато в Минск страните в конфликта договаряха примирието, боевете в Източна Украйна продължиха с неотслабваща сила. С масирана руска помощ, сеператистите успяха да разширят фронта около стратегически важния град Мариупол. Под този военен натиск Киев се съгласи на прекратяване на огъня. Това е добрата новина за хората в региона и за войниците от отстъпващата украинска армия. Украйна нямаше и друг избор. Фактически страната капитулира пред руското военно превъзходство. Русия междувременно засилва военното си участие с танкове, ракети и войници. Кремъл цинично отхвърля обвиненията, че изпраща войници и военна техника в региона на бойните действия. Междувременно вече е документирано, че Русия води война срещу Украйна. Украинската армия е пленила руски войници, а загинали в боевете руснаци биват тайно погребвани в руски гробища. Смели руски медии и Комитетът на войнишките майки информират за това вече и в Русия.
Порошенко действа правилно
Украинският президент Петро Порошенко беше принуден да се съгласи на примирие, защото няма алтернатива. И това решение е разумно. Порошенко знае, че не може да спечели войната с военни средства и иска да спре кръвопролитията. Русия обаче иска в замяна висока цена. Донецк и Луганск остават в ръцете на сепартистите. По волята на Кремъл трябва да бъде изградена "зона за сигурност", от която украинската армия трябва да се изтегли. По този начин Москва се доближава да целта си. Конфликтът може да бъде "замразен" и същевременно в дългосрочна перспектива да бъде отнет контролът на Киев над региона.
Решението на Порошенко предизвика остри критики и в редиците на собственото му правителство. Армейското ръководство дълго време подхранваше надеждата за военно решение на конфликта. Не само националистическите групи протестират срещу решението на президента. Много украинци са разочаровани. Сигурно някои ще обявят Порошенко и проевропейското му правителство за губещи. А това е добре дошло за Кремъл. Москва се надява няколко седмици преди планираните парламентарни избори вътрешнополитеческият климат в Украйна отново да се нажежи и демократичният реформаторски процес да се провали.
Само глътка въздух
Примирието означава кратка почивка за сепаритистите и руските военни части. Те могат да затвърдят позициите си и да се прегрупират. Могат и да се подготвят за военна операция и в други региони на Източна Украйна. В това се крие и голямата опасност, ако прекратяването на огъня не се превърне в дълготрайно военно примирие.
Кремълският шеф Путин може вече да е издал заповед за нова агресия. Съвсем наскоро той отново постави под въпрос държавността на Украйна. Той говори за "Новорусия" - област, която би могла да се разпростре от Донецк и Луганск до Днепропетровск и Одеса. Тази област става част от Руската империя по време на войната с Османската империя през 18-и век. Никога обаче областта не е била самостоятелна държава. Путин се стреми и към създаването на сухопътен коридор към анексирания полуостров Крим, който досега може да бъде достигнат от Русия само по море и въздух. При тази ситуация Украйна има нужда от допълнителна международна помощ. Някои украинци вече говорят за предателство и задкулисни договорки между Запада и Москва, защото Европа и САЩ на практика оставят Украйна без военна помощ. Бавят се дори и обещаните доставки на отбранително оборудване, комуникационни средства и противокуршумни жилетки.
Военната въздържаност на Запада е оправдана, защото никой не иска война с Русия. Украйна обаче няма избор. Тя вече е във война с Русия и примирието не слага край на тази война.
Източник: Дойче веле
