Дано ме прости Алексей Максимович Пешков за бруталната парафраза на неговото „Човек – това звучи гордо!”. Опитах се да открия смислено обяснение за безсмисления вандализъм, който се разпространява у нас като свински /без кавички/ грип. Стигнах единствено до заглавието на този текст.
Вандалът се гордее, че е разрушил нещо БЕЗНАКАЗАНО – няма значение дали е съсипал детска катерушка, пейка, скулптура, монумент или просто е разстрелял с пистолет една библиотека в новогодишната нощ. Ключовата дума е БЕЗНАКАЗАНО. Колко души ще реагират, ако в тъмните часове на денонощието видят глутница надрусани тийнейджъри да беснеят и трошат с ритници кварталната детска площадка. Най-много някой от тях да се обади на телефон 112 и да реши, че е изпълнил гражданския си дълг. После ще се прибере в къщи и ще дръпне пердетата на прозорците. А глутницата ще се разпръсне още щом чуе полицейската сирена да приближава. Полицаите ще обиколят района и няма намерят нито извършителите, нито очевидци. На другата вечер друсаните тийнейджъри ще трошат каквото им падне с още по-голяма злоба – като отмъщение, че някой им развалил „купона”. Ако се намери човек да свидетелства срещу тях, на сутринта колата му ще е или с нарязани гуми, или с натрошени стъкла.
Най-често вандализмът се обяснява с липсата на ценностна система в обществото ни. Има нещо вярно, но не е достатъчно като обяснение. Чалгата, като един от основните унищожители на духовността у нас, сама по себе си не води до вандалска агресия. Колкото и да я ругаем, тя обикновено предизвиква положителни емоции у хората, които я харесват. А и няма как всички да слушат Бетовен или Гершуин.
Липсата на нормално домашно възпитание също понякога ражда вандали, но не непременно. Прекъснатата връзка родител-дете е най-прекият път към дрогата и алкохола, а от тях до вандалската агресия стъпката е много малка. Можем да минем през още много обяснения на това явление, но няма смисъл.
Вандалът е човек, който изпитва удоволствие да разрушава създаденото от другите. Това е неговият начин да се изяви, да блесне сред себеподобните си. Да разрушиш е много по-лесно, отколкото да създадеш нещо ново. А това май си е типично българско. Апропо, не бяха ли точно българските политици тези, които в началото на така наречения преход у нас унищожиха и разграбиха хиляди предприятия, създадени през така наречения социализъм. Техният вандализъм създаде истински вакуум в икономиката ни – после ѝ трябваха десетилетия, за да се възстанови. И сега гордо сравняваме брутния си вътрешен продукт с 1989 г. – годината, в която започнаха демократичните промени.
Тогава защо се чудим, че днешните тийнейджъри-вандали рушат без задръжки каквото им попадне?
Автор: Ангел Атанасов
