Шофьор на камион, етнически българин, уби ромско дете - но можеше и да е обратното. Линчуването на шофьора, прегазил внезапно изскочилото на пътя 6-годишно момченце, извади на фокус поне три от спящите проблеми, които в България разбужда само пролятата кръв.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Основни пътища, които минават през населените места и липса на обходни - защото през село Прилеп, където се е случило убийството, минава натовареният път Карнобат-Шумен и влиза в Ришкия проход. (Не)интеграцията на ромите - защото 57-годишният шофьор е бил нападнат и убит от група роми, роднини на детето, а прокуратурата обвини дядото, който е криминално проявен и осъждан. Безправието в държавата, което позволява на грубата сила да вземе връх - когато няма върховенство на правото, идва правото на тълпата.
Важен ли е етносът
"Кой пие в три следобед в делничен ден! Кой оставя 6-годишни деца без надзор!" Пият хора, събрали се на курбан в изоставена ветеринарна клиника, пригодена за живеене. Не е задължително да са безработни, нито лумпени - дядото е работел като дървосекач. Но вече са пакетирани и осъдени в социалните мрежи с клишетата "мръсни, необразовани и жестоки". Впрочем, в много села отрано пият всички, все едно дали са българи или роми.
"Циганите не искат да се интегрират - на тях така им е добре!" са съждения, които се появяват винаги след случаи като този в Прилеп. Не им е добре. На кой му е добре без адресна регистрация, законно жилище, течаща вода, често без лични документи и здравна осигуровка. След поколения, израснали в режим на изключване от обществото, нискообразовани, мразене от "другия" и насъскване срещу "другия" като ответна реакция - от всичко това печелят само политиците. Безучастни към упадъка и ширещата се престъпност в гетата и селата, те нямат спирачки да пазаруват гласовете им в договорки с ромски лидери. Затова и от ромите не търсят институциите за помощ - обръщат се към "своите" или се саморазправят. Както е при мафията. "Дон Корлеоне, имам нужда от справедливост", моли в "Кръстникът" гробарят Америго Бонасера, когато насилниците на дъщеря му получават тригодишни условни присъди. Още: Експерти за инцидента в Прилеп: Ако дете изскочи пред кола в "мъртвата зона", водачът няма вина
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
На никой от роднините на загиналото 6-годишно дете не му е минало през ум да извика полиция - на 112 се обадил вторият шофьор, успял да избяга от местопрестъплението. Дядото нанесъл удар с нож в прасеца, който се оказал смъртоносен. Изглежда, че не е имал задръжки да се саморазправи, след като е видял мъртвия си внук. Шофьорът на камиона пък не се е опитал да избяга, а е спрял - и това му е струвало живота. Кръв за кръв.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
През 2022 служител на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" уби на пешеходна пътека 7-годишно момиченце - карал с превишена скорост и не я изчакал да мине на "зебрата". На първа инстанция получи четири години и осем месеца затвор, но Апелативен съд-Пловдив промени присъдата на 3 години условно с 4-годишен изпитателен срок. Родителите на детето не са насочили оръжие срещу него, макар че от село Братаница дълго време протестираха, а майката през сълзи се молеше в съдебната зала за справедливост.
Тежък трафик през населени места
Всеки, който отглежда деца, знае колко е трудно да бъде осигурен непрестанен родителски контрол - децата са палави и не е трудно да изскочат на улицата, когато от нея ги дели съвсем малко разстояние или си играят с други деца. Наглеждал ли е някой малкия в село Прилеп или не, ще изяснява следствието.
Селището обаче има проблем, какъвто имат и много други населени места в България с денонощен тежък трафик през тях. За кмета на Прилеп Чани Стойчев е било въпрос на време да се случи произшествие като с прегазеното дете. Преминават товарни автомобили с висока скорост, за да компенсират загубено време през лошия участък от Карнобат до селото. "Преди месец имахме протест. Предлагаме на входа на селото на този прав участък да има легнал полицай с пешеходна пътека и контрол на скоростта", казва той пред bTV. "През селата край Сунгурларе минава трафикът на румънски и турски тирове, които ускоряват заради прав участък", пише "24 часа". Още: Повдигнаха обвинение за умишлено убийство за саморазправата в село Прилеп
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Ако беше готова обещаваната от 1964 година насам магистрала "Черно море", най-вероятно този трафик щеше рязко да отслабне. Но наказателна отговорност от политици заради неизпълнени обещания не се търси. Също и за изпълнени.
Правото на тълпата: Убий "Другия"!
Саморазправата, при която един човек или група хора нападат друг, за да го убият поради някаква тяхна причина, не е задължително да се случи на село и сред маргинализирани общности. Случаите със застреляните при спорове със съседи Иван Владимиров-Нав и Иво Андреев показват, че в центъра на София съвсем не е трудно да извадиш пистолет и да гръмнеш някого само защото те… дразни. При това не просто да стреляш с пистолет, а да се целиш в главата, за да убиеш. Мразенето е ескалирало на фона на жалби до безполезни и глухи институции.
"Прокуратурата ще действа безкомпромисно и няма да допуснем улично правораздаване", казва окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев. Ами то е допуснато.
"Правото на тълпата" действа, когато правосъдието не се раздава навреме, когато хората знаят, че ще чакат години и резултатът няма да е справедливост.
Колко далеч е България от мобокрацията - властта на уязвимите групи, която контролира обществените дела и не зачита закона и правата? Роми ще пребият българин като командоса от Войводино преди 4 години и ще осъмнат с разрушени къщи, а България с дело в Страсбург. Българи ще пребият роми и ще пуснат видеата в социалните мрежи. Накрая "правото на тълпата" ще се насочи към политиците, домовете и семействата на всички, които се правят, че такива проблеми няма. А който иска, да държи счупеното копие на правото.
Автор: Емилия Милчева за "Дойче веле"
