"Турско владичество", "робство" или "съжителство"? Скандалът със съдържанието на учебниците ефикасно успя да отклони вниманието от истинските проблеми на България. Точно това беше и целта му. Коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле България".
Докато хората се палеха дали ще махат израза "турско робство" от учебниците, дали ще го заменят със "съжителство" и каква е разликата между едното и другото, повечето всъщност пропуснаха най-важното – няма такъв спор. Защото никой не е забранил израза "турско робство", нито го е заменил със "съжителство", нито пък нещо от обсъжданите промени вече е факт, а още по-малко има отпечатан нов учебник. А защо тогава беше този шум?
До късния следобяд в четвъртък отговорите можеха да бъдат много и различни – недоразумение, изострена чувствителност по тези теми и превантивна реакция, обърканост в действията на просветното министерство и още по-нескопосана комуникационна политика, опит за вдигане на "Ура" на по-националистически настроените избиратели, опит за отклоняване на вниманието от други теми...
След като премиерът Бойко Борисов поиска през Фейсбук оставката на министъра на образованието Тодор Танев, версиите се самоограничиха до една – имаме проблем, имаме и решение. Народът е спокоен. Проблемът е решен. В това време Европейската комисия била констатирала, че властите нямат воля да се борят с престъпността и корупцията и да изградят работещо правосъдие, но за тази тема не остава време, защото имаме проблем на живот и смърт. На робството ще ни посягат те!
Всъщност за какво става дума?
Става дума за поредното преподреждане и пренаписване на учебници, което е мотивирано предимно от издателските интереси покрай Министерството на образованието. Безплатните за повечето деца учебници всъщност се плащат от бюджета, а цената им е значително по-висока от тази на другите книги на пазара, независимо дали са художествена, справочна, научна или друга литература. Възложителят, т.е. министерството, задава изискванията за съдържанието на учебника, а след това авторите предлагат своите проекти. В поредното изискване някой забелязва, че има и точка за "съжителството". Това по никакъв начин не заменя "турското робство", защото историческият термин в учебниците от години е "османско владичество". По литература се учи "Под игото", там често присъства и изразът "турско робство". По история пък се учи за "владичество", както и за останалите аспекти от живота по това време, обединени с етикета "съжителство". Всички тези понятия присъстват успоредно в образователната система и нито едно от тях не отменя останалите. Всъщност това е така от години.
Последва обаче линч. Редица политици бяха принудени да декларират пред телевизионни камери, че за тях онези близо 500 години от българската история са само и единствено "турско робство". Подобно ритуално вричане не се размина и на министъра, който дори добави в своя защита "Не съм Киряк Стевчов". Тодор Танев бе извикан от парламентарната група на Патриотичния фронт, за да декларира, че няма да направи нещо, което никой всъщност не се е опитал да направи. Последва пълният арсенал – подписки, писма на възмутени патриоти, рецитиращи деца на живо в сутрешни блокове. Народът се почувства сплотен – някой се опитва да му открадне "робството". Поне така му казваха медиите.
А нещо за доклада на ЕК?
Политическата постановка продължи по добре познат сценарий. Кметове на градове от Средногорието – от позата на патентовали историята на региона, заплашиха с поход до София срещу махането на "робството". Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов описа сценарий как чужди фондации притискали чиновници в министерството да правят "тенденциозно и съзнателно подменяне на фактите и логиката в българската история". Евродепутатът Николай Бареков също се включи с простовато обяснение, а именно как "педалите във властта успяха да узаконят почти гей браковете чрез съжителство, сега узаконяват и турското съжителство за цели пет века".
Премиерът реагира на този шум като поиска оставката на образователния министър. Вярно, Тодор Танев не е безгрешен, но пък в никакъв случай не е най-грешен от колегите си. А отстраняване без сериозни мотиви е несериозно. Но нали се вдигна шум! Нали имаше реакция!
Нямаше реакция обаче на доклада на Европейската комисия, който констатира, че управляващите нямат политическа воля да реформират правосъдието, че са приели една стратегия на хартия и нищо не правят по нея, че не смеят да погледнат проблемите в прокуратурата, че си разменят смс-и с този Висш съдебен съвет, който се специализира в производството на скандали. По тези теми Борисов мълчи.
Той обаче реагира на призивите на онези, които казаха в прав текст: Европейските доклади са вредни! Няма те да ни кажат! Това бе посланието на Каракачанов. С решението си да мълчи по едната тема и да реагира панически по другата, премиерът ясно показа коя страна е избрал. Независимо дали го съзнава или не.
ПП: През следващите дни ще разберем дали скандалът с учебниците няма да се окаже от най-циничните. Министерството на образованието наскоро получи правото да управлява оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" с общ бюджет до 2020 година от 1.37 милиарда лева. Това безспорно е атрактивно, а за алчността вероятно отново ни е виновно турското робство.
