Убийства, Петко Сертов, „Шарли ебдо”, БДЖ – отново не можем да вдигнем глава извън тясното ни и ограничено полезрение. И не виждаме какво се случва по света. А то ни касае и още как – и го усещаме чак когато ножът опре до кокала.
Поредната неприятност се задава в лицето на Трансатлантическото търговско споразумение (ТТИП). По този въпрос, както многократно в миналото сме правили, си трайкаме просто защото има външнополитически привкус. Точно както правехме по времето, когато Меглена Кунева преговаряше за влизането ни в ЕС и тихомълком затваряхме преговорна глава след преговорна глава, за да открием после какво друго ще трябва да затваряме и с какво да се примиряваме.
Дълго време Европейската комисия преговаряше при пълна секретност относно ТТИП със САЩ, което засилваше спекулациите какво всъщност ще има в това споразумение. Едва в началото на януари Брюксел публикува истински подробности. ТТИП засяга няколко различни сфери и де факто означава премахване т.нар нетарифни бариери пред търговията, т.е. регулации и стандарти от всякакъв тип. Това повдига въпросът ще влизат ли американските ГМО продукти спокойно на европейска територия, ще остане ли забраната специално в България относно ГМО, защото наскоро ЕП взе решение всяка страна-членка да избира сама за себе си. А като знаем как България избира, когато дойде ред за наистина важен въпрос, който е от особено значение за някой голям на международната сцена – в случая САЩ, само си представям какво може да стане. Показателно е и още нещо – наскоро САЩ разреши вноса на европейско говеждо месо, след като дълги години Вашингтон беше сложил бариерата, след като ЕС забрани тъпканото с хормони американско говеждо да влиза на пазарите на Стария континет. Някой да вярва, че американският жест е израз на чистосърдечно великодушие?
Има и още един интересен въпрос – този за международните арбитражи, които стоят като идея в ТТИП. И там въобще не се забелязва притеснение от властта и дали корпоративното начало няма да надделее над държавния суверенитет. Факт е, че международните арбитражи не са нещо ново в европейското право, но в ТТИП има сериозни предимства за мултинационалните корпорации, които виреят особено добре в САЩ – например ЕС да позволи в „международен контекст” и чрез Комисията, занимаваща се с международно търговско право на ООН (UNCITAL) да бъдат създадени нови правила за прозрачност, които да неутрализират дори собствените инвестиционни споразумения на ЕС! И още – бъдещи инвестиционни споразумения на ЕС ще включват клаузи, най-вероятно в преходната и заключителна част, в които ще се начертават „насоки” как арбитражите да решават дали национална мярка представлява „индикретна намеса” в инвестиционния климат. В частност, въпросните текстове ще обясняват кога правото на суверенна държава да налага ограничения „би трябвало” да е по-силно от интереса на инвеститора. Насоки! Би трябвало! Ех, че Рай да пишат американските и евробюрократи правни трактати под диктовката на силните на деня, годината, десетилетието, века! А Лукарски вече изрази нашата наведена позиция - ще приемаме, то и в нашия закон арбитражите са предвидени.
Досега икономическото министерство изобщо не е излязло с конкретни цифри какво ще означава ТТИП за българската икономика. Говорят само хора от гражданския сектор – и то неособено ласкави неща. Има само мантри – колко е страхотно споразумението, а уверенията идват от Мадам „Йес” и от Лукарски. В началото на мандата си той заговори как ще искаме Вашингтон да ни отпусне юздите във визовия режим заради подкрепа за ТТИП. Какво последва – моментално Лукарски замина в САЩ за половин месец, а после заговори в тона на Кунева пред Марси Рийс. А цифрите, бъдещото влияние – тях кучета ги яли.
И докато ние сме ясни, в Германия 50 хил. излязоха в Берлин, за да кажат „НЕ”. Май ще се надяваме на будната съвест на по-развити граждански общества, за да не дойде някой американски корпоративен рай, така както и американската финансова криза и ипотечна криза се превърнаха в „световна” финансова криза.
