Кратка „Галерия от типове и нрави български“* в най-ново време
Протестиращият човек
Доста актуален представител на съвременната модерност. Отличителните черти са конформизъм, неадекватност, незапознатост с проблематиката, безстрашие, високопарност. Протестиращият човек на глас размишлява за глобални обществени проблеми, предлага цялостни алтернативи за справяне с кризисни ситуации, дълбае под основите на гражданската консолидация. Сравнява поведението си с авторитетни примери, позовава словесните си тропари на авторитетни личности и главно смята себе си за авторитет.
Протестиращият изисква радикални промени, смята управленските политики за бошлаф работа, като категорично демонстрира широките си познания и за енергетиката, и за здравеопазването, и за образованието, и за финансовата стабилност, за кризата по света, щастливите кокошки, разпространението на дрога, проституцията, субституцията, сублимацията и т.н. Нещо като ходеща „Уикипедия”, ама по-лошо.
Протестиращият човек беснее по площади, улици, митинги, стачки, но главната арена на изявата му е в главата, където той е „величав изполин”, надминал по грандиозност Картаген, Спарта, Перущица. Често ще чуете от протестиращия човек, че се чувства част от гражданското общество, но ако трябва да раздели на две магарета плявата, ще я прибере всичката за себе си! Протестиращият човек е като див глог, който питомно грозде не дава.
Инициативният
Личност, работеща много добре с протестиращия човек. Когато „инициативният” подхване дадена инициатива, обществото затъва в безконтролируема инициативност, която рефлектира върху и без това невралгичния делник. Тази персона обожава да организира разни половинчати проекти, да събира маса народ без работа, и да бие път до жълтите павета, за да бъде чута от Всевишното ухо.
Отличителните черти са висока доза представа за организаторски нюх и талант, стремеж към показност и висока доходност. Инициативният знае нещо за ЕС, поназнайва два-три изопачени факта за дълговата криза в еврозоната, разбира отлично добре съкращението САЩ, но му е трудно да проумее действителността, която кръжи по-далеч от носа му.
Темата за шистовия газ му е табу (като тази за Сирия), може да спори с години по въпроса с интеграцията на ромите, освен това наляво и надясно заявява как е отвратен от дезорганизацията на българския обществен живот и как той е Месията, който ще поведе хората към открито недоволство, за да бъде сринато статуквото. Често пъти след поетите от него инициативи трябват хиляди доброволци, които да разчистят терена.
Инициативният пуска свои корени в партии, граждански организации, сдружения и неформални сбирки само и само несъзнателно да спъва работата на онези, които са се захванали с нещо конкретно. Той се намира и в образователната система, и в здравеопазването и в аграрния сектор, и в транспорта, и в медиите – навсякъде, където е необходимо да се хвърля прах в очите на обществото. Инициативният е и сред обикновените хора, където обикновено не става за нищо.
Интилигенть
Тази персона обожава винаги да борави с натрупаното познание, за да изпъква и извисява своя милост над масата „прустаци”. От нея ще чуете да възхвалява ортодоксални ценности, да цитира авторитети, да чете Агата Кристи и Шопенхауер в оригинал, но и да подремва в хладни механи, в които не ходят индивиди от обкръжението й.
Интилигенть често призовава да се храним рационално, здравословно, но и да не забравяме духовната храна, ала с повече желание и креативност може да бъде засечен с купа чипс, току-що изгасена цигара и клюкарско списание.
Халтурникът на халос дава купища пари за книги на световноизвестни писатели, когато е в компания с приближени, ала бумагите му служат после да си подпира я вратата, я скърцащото легло. Ще засечете интилигенть да говори за важни възрожденски въпроси по отпадането на икраткото, пълнияТ член, „Я”-то и „Е”-то, да скача и да се противи срещу навлизането на 4ujdicite ф rodнатa рe4. Той разбира и от политика, защото има готови решения за редица обществени проблеми.
Обкръжението му е изпълнено с аромат на фризьорски салон, лютив дим от скъпи пури, евтино уиски и Бутафор Димитров.
Доскоро топ тема за интилигентъ бе защо пък да не сменим името на „Квадрат 500“ с „Тъпоъгълник 300“?! Днес той съзерцава неразбиращо онази уголемена фигурка от шоколадово яйце в центъра на София, докато се чуди тоя български цар ли е, или община в Североизточна България.
А, ето го интилигенть – странно защо гледа постановката „Криворазбраната цивилизация”, докато с нокторезачка си подрязва кожичка, че му закачала сакото.
Политическият скандалджия
Това е високообразована и ерудирана персона, която с възторжено злорадство обикаля из нюзрумите на телевизиите. Скандалджията не познава граници на поведението си, защото винаги търси изключителността, която сензацията ще предизвика.
Той редовно пърха с криле от медия в медия, за да дава сведения как се развиват актуалните злободневности. Интригата е неговото второ лице, чрез което изявява своята неподозирана индивидуалност. Не се вълнува как ще прозвучат изказванията му, важно е просто да звучат.
Той успява да скара сума народ, а така да измества смисловия център от важните, същностните неща. Политическият скандалджия не познава граници, не знае що е баланс. Той притежава огромна виталност, с която формира трайни и безаргументативни спорове. В главата му са реформи, бетон и националните приоритети, а от устата му освен лош дъх, излитат популизъм и лъжи.
Политикът борави с един чувал клишета, а когато съдържанието се изчерпи, минава на агитация на майчин език. Ето го, пак отразя лента до едни забатачени разкопки.
Конформистът
Когато в своята повест „Чичовци” Вазов ни представя тези затънали в средата си чудаци, особено впечатление прави образът на Хаджи Смион – въздесъщия хамелеон. Той няма собствена позиция по нито един въпрос, който се дискутира навсякъде, а винаги се съгласява с казаното от другите. Това е изключително удобна позиция в условията на османското владичество, защото тя защитава и осигурява комфорт.
Днес, в „модерния” български свят, конформизмът продължава да е явление почти навсякъде, главно сред хора, които носят в себе си възвишената идея за интересчийство и трупане на капитали от различни удобни ситуации.
Отличителните черти на конформиста са невзрачност, привидна инертност, незаинтересованост и простоватост, но зад тях тихичко злорадстват меркантилните интереси, липсата на граждански статут и житейската философия, че идеалът пречи на просперитета и късмета.
Конформистите са като хиени – безобидни, когато са единични бройки, но за сметка на това твърде нахални. Нароят ли се по много, спасението е само и ти да се превърнеш в техен представител. Примери колкото спечелените обществени поръчки досега.
Чалгаджията
Често пъти чалгаджията е личност – посредствена, но с високо мнение за себе си и отлична преценка за ценностите, които изповядва. Музиката, която слуша, далеч не е просто за забавление. Тя се превръща в начин на живот, в стимул за самоусъвършенстване, в алтернатива и перспектива за бъдещето.
Чалгаджията също не пропуска да се информира за множеството казуси от обществен характер, ала мнението, което си изгражда за събитията, задължително преминава през пресата на чалга съзнанието. То гради кумири, формира силиконови идеали, извисява, посвещава в храма на ракията и маането.
Чалгаджията също би се включил в протести „на парче” особено ако някой дръзва да руши сакралния топос на вярата му, за да бъдат вдигнати дяволски сгради с демонични предмети като книги и свитъци. Чалгаджията е прозрачен като чисто стъкло, по което са пробвали плюнките си мухите. Той е плосък и гладък като идеално равната повърхност, за която мечтае Галилео Галилей. Чалгаджията е като тапет – рано или късно пожълтява.
Фейсбукчията
Колоритен представител на съвременната актуалност, гледащ с озадачителен поглед, когато разбира, че яйцата от иначе щастливите му кокошки във виртуалната ферма не са точно същите в магазина.
Обожава да поства статуси от сорта:, „Пraвq торта с портокалофи kori4ki”, „4estit nacionalen praznik balgari!!! Da jivee maika balgaria!!!” или “Еgati horata, nau4ete sa da pishete na balgarski ezik”!... Чрез тях той отразява своите моментни състояния и занимания, като смята, че е проблем, ако по-малко от десет души “харесват това”.
Веднага се пораждат съмнения дали наистина хваща окото във виртуалната клюкарница, та ако не, предприемат се крути мерки: рилейшъншип статуса от „необвързан” се променя в „отворена връзка с…”; започва се лудо поздравяване на този и онзи с някоя нарочно подбрана шумна чалга, та да провокира; постват се интересни и безсмислени проучвания като „Институтът за незавършени изследвания откри, че 78% от…”.
Социалната онлайн хиена непрекъснато дебне да коментира нещо свръхактуално и напряга наличния капацитет от думи, изписани на два езика/ezika. Фейсбукчията често пъти става administrator на групи като „Da suberem si4ki balgari na edno mqsto” или „Говорi si Ne ми пре4и6”, за да популяризира своите становища и убеждения относно граждански активните хора. Ето – в момента го виждам какво прави – изпраща ми покана за национален протест! Мерси, предпочитам да го гледам по телевизията.
Фенът на турските сериали
Често пъти този образ върви редом до чалгаджията, за да си правят компания. Фенът на турските сериали обикновено е многострадална личност, която изживява чуждата трагедия на екрана, като оставя собствените си нерешени въпроси сами да се наредят.
Съзнанието му непрекъснато е ангажирано със следващия предстоящ епизод, а дотогава се редят конспиративни хипотези за възможния развой на събитията. Живо ненавижда персонажите, които „бъркат работата” и жадно подкрепя любимците си като несъзнателно им дава наставления какво да правят.
Приветства началото на всеки епизод, като изолира сетивата си за околните. Дето се вика – и пожар да пламне, верният фен няма да тръгне да бяга преди финалните акорди на саундтрак шапката да алармират „за днес толкоз”! Сериалът възпитава и в култура на хранене, припомня родово-патриархални устои, формира ценностни ориентири, така че каквото иска да си мели критиката – съседите правят себап! Това е!
Отчаяният
Представител на огромна обществена прослойка. Характерни черти – меланхоличност, усещане за безизходица, апатичност, чувство за тотална безперспективност, неудовлетвореност и излъганост. Отчаяният няма идея какво да прави с живота си, щом вече всичко е опитал, борил се е за всичко, мечтал е за всичко, а в крайна сметка всичко е нищото. Той трудно би обвинил себе си за жестоката си съдба, която го е погнала с вилата.
За скотското му поведение по-скоро са виновни политици, недодяланият комшия, недалновидната съпруга или пък децата, задето са се пръкнали и те на цялата немотия. В по-тежки случаи можем да чуем аргументи като световната конспирация, американската инвазия, европейската бюрокрация и руската олигархия. Отчаяният изповядва често страстите си пред мълчащия събеседник в някоя кръчма, като заявява, че ако не беше кривият му нос, ехе – къде-къде в йерархията щеше да бъде! „Ашколсун на кокона Поликсени“ (Константинов, 1897:73).
Идеалистът
Личност с неприложими възгледи и представи за съществуването. Доста трудно функционира в съвременната обстановка – вечно отнесен, завлечен и замечтан за красивото, възвишеното и имагинерното.
Сътворява за себе с елитарни същности, които не кореспондират с реалното време и развитие. Отличителните черти са несекващ стремеж по добротворство, преследване на възвишен Идеал и готовност за борба със заменените ценностни ориентири. Въпреки това неговата необходимост за обществото ни е изключително задължителна, защото той дава съвети как да си сверим часовниците, които и без това са китайски и все бързат ли, бързат.
Идеалистите са често пъти наивници, обречени да се скитат „немили-клети-недраги” според представите на голяма част от посредствените лигльовци. Но представете си, ако те задаваха дневния ред, какви неподозирани възможности щяха да се отключат. Уви, днес идеалите са други!
Щастливецът
Индивид, който възприема всичко ненасериозно, не си задава крайни срокове и живее в непосредствена близост до хармонията. В обществото ни такива представители са една шепа като идеалистите, но когато зърнеш тяхната лъчезарна усмивка да казва „проблемите са за онези, които се вглъбяват в тях”, ти става някак драго, мило, забравяш, че си на вълната на лудото ежедневие и си мислиш, че малкото вятърничавост никога не е излишна.
Щастливецът е спонтанен, непредсказуем, отнесен и вечно търсещ нови и нови пътища, по които да подобри виталното си състояние. В много случаи той дразни широкото обкръжение от намръщени ходещи куфари, пазарски чанти и изкривени болни усмивки, които пътьом му спретват гаден номер, задето не е като тях, задето е… различен.
Различният
Изключително трудно възприемащ се от широката аудитория. Различният може да е представител на някое чуждо движение, да харесва определен тип музика (различна от балканската), да бъде с друга верска принадлежност, цветнокож, екстравагантен или новатор в областта на експертността си, да бъде хомосексуален, бисексуален или просто с карнавална визия. Край! Тотално е игнориран, маргинализиран, отстранен, отхвърлен, дамгосан, дори пребит. Ходещите еднотипни портрети не търпят някой да си развява коня, а да се стреми към приемственост и харесване.
По тези географски ширини различието е най-лошият капитал, който може да притежаваш. Ако все пак живееш с убеждението, че ще се пребориш със закостенели стереотипи и напластени предразсъдъци, рискуваш да си отровиш живота. Тук толерантността е разпъната между етническата карта и човешкото слабоумие. Важна е визията, а душата – кучета я яли!
Това сме ние
Дузина пределно схематични портрети на самите нас в Българско днес. Цялостната картина допълваме всеки ден с по-нови и колоритни образи, със странни типажи и запомнящи се лица.
И въпросът не е да трупаме до пълно изтощение характеристики на заобикалящата ни среда, а да се запитаме това ли искаме да бъдем в действителност?! Защото вчерашният ден ще ни напомня, днешният – ще ни задължава, а утрешният вече ще пита „кои сте вие“?!
*Подзаглавието се заиграва с темата на повестта "Чичовци" от Иван Вазов
Снимка: www.9gag.com
Автор: Румен Скрински
