Имам един приятел - дзенбудист, който казва: "Като ми се допсува, винаги се въздържам и си викам - я по-добре да напиша поема". Та и ние с вас, драги столичани, освен да пишем поеми, няма какво друго да направим. Проблемът е, че ще се получи доста дебела антология. Защото на всяка крачка се спъваме, сблъскваме или потъваме в гениални строително-ремонтни шедьоври. Но трябва отнякъде да започнем и какво по-подходящо от жълтото паве - символ на София.
Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават
Още: Монтажна пяна в ауспусите на коли в Германия: руски саботаж?
Както след всеки ремонт, така и този по жълтите павета се увенча със слава - по-вълнообразни са от времето преди ремонта. Общината вика - изпълнителят ще си го оправи за негова сметка. Ама как за негова, като центърът ще е затворен и пак ще обикаляме с колите като гламави, докато стигнем от точка А до точка Б? Това време и това гориво кой ще ни го плати?
Изпълнителят пък вика, че шофьорите баш там удряли спирачки и това накъдряло паветата. Леле! Тия всичките шофьори самосвали ли карат?
Сигурно има една базисна причина - неизтребимата шопска кал, върху която е изградена София и която никак не успява да се сработи с пустите павета, да ги изтърпи още малко, щото има-няма още два-три мандата и може да ги махнат, та да асфалтират едно хубаво!
Още: Румъния: горчивият край на едно 10-годишно управление
Още: Изгубено поколение: защо младите хора бягат в чужбина
Другата причина може да е, например, земната ос. Запознати твърдят, че нейният наклон постоянно се променя. Е, как паветата да си останат равно положени? Пък и тази ос е извън правомощията на общината, изпълнителите и подизпълнителите. С нея никой никога не е успявал да се справи и по-добре да не се надяваме на чудеса.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
В този ред на мисли няма как да отминем трайно неглижираните въпроси като пръскането с кемтрейлс и облъчването с 5G. Защото именно те са причината шофьорите да набиват спирачки точно върху жълтите павета, а не някъде другаде. Пръскането и облъчването ги правят невнимателни, като същевременно силно ги привързват именно към столичния център, а не към околовръстното на Мракетинци, примерно.
Спомнете си какви бяха преди ремонта тези павета - разкривени! Затова има всички основания столичната управа да каже: "Те така си бяха". А пък ние да добавим - така и ще си останат.
Дотук май не се получи особено поетична тази поема.
Още: Проучване: ползите от Оземпик и Уегови са много повече
Още: Какво иска Ердоган от жените в Турция
Тогава да добавим още нещо за оправяне на вкуса. То, разбира се, е свързано с миналото.
Жълтите павета са изключително скъпи. През комунистическо време баш-тарикатите си открадваха по някое такова паве да си го държат във витринката в хола и да смайват гостите. По същото време си беше наказуемо да се краде, особено пък тези павета - направо те пращаха да дялаш камъни в кариерата.
Защо са скъпи? Защото изработката им е много специална и вече няма кой да се занимава с нея. По-лесно е да се асфалтира и безкрайно евтино, разбира се.
Стремежът на онези, които са създали София като столица, а не като балкански бит-пазар, е бил вдъхновен от красотата на европейските столици. И вместо обикновен каменен паваж тогавашните управници решават да поръчат скъпите керамични павета. Те се произвеждат от варовика "мергел", известен в тогавашната Австро-Унгария като "марга". Негови находища е имало в една мина в района на Будапеща. Технологията не е никак проста - изкопаният мергел се е стривал на прах, формувал се и след това се е изпичал в специални пещи при температура от около 1300 градуса.
Въпреки различните легенди, че са подарени от короновани особи, документите сочат именно тези факти. Архивите разкриват и други подробности – размера на блокчетата, състава на бетоновия подложен слой, както и неговата забележителна дебелина – 10 сантиметра! Описано е детайлно и подреждането им в диагонални редици спрямо оста на улицата, като за краищата са се ползвали петоъгълни блокчета. И друго пише в архивите - общинарите са следили изкъсо изграждането на всеки сантиметър от безценната настилка.
Да, поддържането на този вид паваж е скъпо удоволствие.
Но пък поддържането на безотговорна администрация е още по-скъпо.
Автор: Стефан Стефанов
