Всеки десети българин (10.7%) не получава преглед или лечение, или ги получава със забавяне заради липса на пари. Това сочат данните от българската част на европейското здравно интервю, публикувани от НСИ. В случая липса на пари значи, че или пациентът не разполага с финансови средства, или че НЗОК не покрива съответното лечение или преглед. Интервюто е проведено през 2014 г.
Ако погледнете данните за предвидените приходи/разходи по бюджета за здраве за 2017 г., сигурно ще се впечатлите, че увеличението в различните сфери на здравеопазването е осезаемо. За извънболнична медицинска помощ например са заделени 200 млн. лв., което е с 20 млн. повече от тази година. 211.4 млн. лв. отиват за специализирана медицинска помощ, а за медико-диагностична дейност 77.5 млн. лв., като това е със 7.1 млн. лв. над парите за тази година. И още. В денталната помощ отива с 24 млн. лв. повече и парите за 2017 нарастват със 147 млн. лв. За лекарства пък са отделени 798.6 млн. лв. Като приходи в бюджета за здраве са планирани общо 3 452.8 млн. лв. Това е с 248 млн. лв. повече от парите за 2016 г.
Без да цитираме повече числа (бюджетът е публичен и всеки може да се запознае с него), остава впечатлението, че действително допълниелните средства, които се отделят за здравеопазване, са в духа на широко прокламираната здравна реформа. С нея сякаш само министърът на енергетиката или на туризма не се беше похвалил през времето на настоящото (вече в оставка) правителство. В действителност реалната картина на нещата е далеч по-сложна.
Подобно на образованието, където се наливат толкова много пари, а резултатът са реформи на хартия, учители, затънали в бюрокращина, и огромна неграмотност, и в здравеопазването открай време се хвърлят толкова много средства, а все така обикновеният човек не усеща и не усеща, че е получил достъп до качествена услуга.
Уж си здравноосигурен, а влизайки в болница, за всяко нещо си плащаш. Уж тази или онази пломба, тази или онази рентгенова снимка, този или онзи имплант се покриват от Здравната каса, ама пак трябва да извадиш нещо - я пари, я да почерпиш, че иначе кой-знае как ще те прегледат.
Уж тече реформа към по-добро в спешната помощ в болниците и поликлиниките, а толкова много бъдещи лекари изтичат скоросно навън, където, докато карат специализацията си, уреждат живота си.
И у нас остават специалисти, които са принудени да се борят със тромавата система, която увеличава бюрократичните им задължения, държи ги в сурови условия (особено в болниците и спешните отделения в малките населени места), докато пък техни колеги въртят схеми с клиничните пътеки и оперират или издават направления на корем.
Ето защо да хвърляш самоцелно пари за сектор, който се нуждае от изчукване на неравностите от селския спешен център до голямата университетска болница, е дългосрочна агония за всички по веригата.
И сега отново погледнете числата за здравеопазване за следващата 2017 година и се запитайте къде отиват тези всички пари в държавата с една от най-лошите здравни системи в Европа според Индекса на здравния потребител. Ясно е, че така няма да стане. Но тези, които почнаха "реформата", само запретнаха ръкави, а ръцете им са още в кацата с меда.
Автор: Румен Скрински
