Горещо е! И то за пръв път от толкова дни насам. Чак е грехота да търсим прохлада при положение че доскоро влагата бе попила в дрехите ни. Но стига за времето! То е или по-предвидимо от нашите действия, или напълно отговаря на тях. Трудно е обаче да гледаме на лятото като на суша - има и скандали, и зрелища, и шум по морето. Тук са и комарите, скрити под слънчеви очила.
И да, децибели вдигат най-вече блюстителите на реда, за да привличат вниманието на полегналия под чадъра гражданин, с философския въпрос кое гали повече сетивата - мента с много лед или сеирът, който произвеждат любителите на силни политически усещания? Трудно, а?! И от двете предложения бързо ни наляга дрямката. Особено в жегата и на пясъка. Нещо повече, има опасност да заспим далеч от чадъра. Например в някоя канавка или до отходната тръба с фекалии, която се излива иначе навътре в морската шир.
Затова уверете се, че стоите на сянка. И не само в опасните за кожата часове след обед. А винаги! Далеч по-сигурно е. Без зачервявания, без досадни кремове, без рани и болка - пребиваването в сянката категорично ви осигурява комфорт, от който дори и силните на деня не се лишават. Намерете си и мулета за мокри поръчки - да ви носят джин с тоник или поставени на сребърни подноси глави на непослушковци. Вместо бира, поръчайте донос. Вместо скара - интрига. А тараторът лесно вкисва, сменете го с кръв на младенци. Само внимавайте да не останете без тен. Тогава не просто ще изглеждате съмнителен за другите в сянката, но и ще ви се смеят, че сте пропуснали шанса си. Я от мързел, я от вечно пиянство.
И още нещо - пазете се от мъртвото вълнение. Все пак през август морето “се обръща”.
Автор: Румен Скрински