Лумпени. Простаци. Идиоти. Лъжци. Крадци. Ненормалници. Лунатици. Шизофреници. Измет. В този дух, а и много, много, много повече са определенията за политиците в България, които всички хора в държавата си мислят и казват на глас - и всички го знаем.
Няма какво да се лъжем – примерът, който идва от хората, стоящи на челни позиции по всички медии, е крайно, крайно, крайно ... и аз не знам каква думичка да използвам. Държанието на политиците, които би трябвало да са пример за обществото съгласно структурата на съвремието ни, а ако щете дори структурата, получила се след хилядолетия години еволюция на човешкия вид, е неописуемо. Както казват възрастните хора – липсват им първите седем години.
Простотията вече достигна до такива висоти, че народните представители се псуват на висок глас и са готови на саморазправа. Последният случай, който определено прелива всякаква чаша на търпение, е този между Волен Сидеров и Ивайло Московски.
Далеч съм от мисълта да се държа като някоя другарка от детската градина или в училище. Но скандали като този няма как да бъдат подминати. Защото показват що за хора влизат в парламента и създават правилата, по които НИЕ живеем. Как след това аз или който и да е нормален човек ще има доверие или ще следва закони, създадени от хора, които явно не знаят как да се държат на обществено място? А след това се чудим защо например на абитуриентски бал в престижно учебно заведение като Националната търговско-банкова гимназия следват побоища. Ами какво да следва при светлия пример „свише”?
Върхът на демагогията обаче е, че точно Волен Сидеров след това застава пред камерите и казва как лекарите трябва да бъдат защитавани от нападения, след като самият Сидеров си позволи да напада (и да, притискането с тяло в стената по мое мнение е агресивен и нападателен акт) журналист и полицай? След това обаче никой дори не обели дума за това позорно поведение и съответната особа си остава народен представител без никакви последствия. Същото се отнася и за постоянните провокации от страна на почти всички депутати, на непрекъснатите опити да се принизява казаното от политическите им опоненти чрез просташки подвиквания и, да, махленски прийоми. В пленарна зала, която трябва да е Светая Светих на българската държавност.
Баста. Някой трябва да го каже. И да се вземат мерки. След като някой не може да се контролира, той не принадлежи на мястото, в което се коват закони и което трябва да е пример за обществото. Наистина, законов начин да се отнема имунитет на депутат в България реално няма, но морален начин има – за такова поведение единствената рецепта извън закона е тоталното заклеймяване. Така е във всяка цивилизована държава и при такова поведение на публични лица те, образно казано, получават публичен шут в едни доста чувствителни части. ТАКА НЕ Е МОРАЛНО И НЕ Е РЕДНО ДА СЕ ДЪРЖАТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Автор: Ивайло Ачев