Колко дини може да носи човек под мишниците. Две, разбира се, и то при положение, че дините са малки, а ръцете - големи. С три се е захванал Сергей Станишев, доста големи за иначе малките му ръце. Като истински политически фокусник.
Избраха лидера на БСП за редовен председател на Партията на европийските социалисти (ПЕС). Както се полага в такива случаи - Честито и успешна работа! Дано европийският социализъм се е сдобил с модерно мислещ председател и престане да чепка дребново европийските теми в усилието си да се противопостави на мощния си опонент Европейската народна партия.
Освен председател на БСП и председател на ПЕС, преди месец Станишев се бе сдобил и с трета диня - зам.-председател е на Социалистическия интернационал с ресор международна дайност. Как ще жонглира с трите дини, само той си знае. Едно е сигурно обаче - Станишев от днес нататък ще е Пантелей пътник.
Брюксел ще му стане новият "Позитано" 20, а БСП ще премине на автопилот. 10 месеца преди парламентарните избори това не вещае нищо добро за нея. Защото и да иска, председателият й не може да бъде едновременно на две (три) места. Интересното в случая е, че никой от предишните председатели на ПЕС не е съвместявал двете длъжности - първи социалист в собствената си партия и първи социалист на Европа.
Станишев все пак е донякъде прав. Кого да остави за свой заместник, и ако все пак реши да направи това, дали той няма да повтори собственото му изпълнение спрямо Първанов. Ставайки президент, тогавашният председател на БСП сложи на председателския стол за пет (+ 5) години младока Станишев, за да му го пази топъл, докато е президент. Междувременно младокът порасна партийно и, когато дойде време, отказа да стане от стола.
Така Станишев категорично отхвърли възможността на свой ред да "сложи" младок начело на БСП, който да му пази стола, докато е председател на ПЕС. Други опции са двамата Руменовци, което би било самоубийство за БСП, Кутев е опасен с глупостта си, а останалите са от посредствени, по-посредствени коне с капаци, апаратчици-изпълнители на партийни указания. Така, неусетно, в пространството отново изплува образът и кандидатурата на Първанов. Но Станишев е болезнено злопаметен, по-скоро би се отказал от ПЕС, отколкото да отстъпи БСП на Първанов, при това при спечелена на конгреса битка.
На пръв поглед изглежда, че Станишев се жертва за партията. Но само на пръв поглед. Защото да бъде пръв апаратчик на Станишев му е заветната мечта. Венецът на кариеризма му. А пък пръв апаратчик на три институции, си е направо върха. Нищо, че загубата на предстоящите догодина избори за БСП е все по-реална, нищо, че тази загуба ще бъде четвърта поред за БСП, а и за Станишев като неин председател. Няма партиен лидер в света, който да е загубил три поредни избора, и да продължава да е лидер. При Станишев - незнайно как - фокусите продължават...
