Не че Борисов се появяваше често в парламента, когато беше негов, но - оттук нататък това място се превръща в най-големия му ужас.
Борисов беше превърнал Народното събрание в изпълнителна власт - не в юридически смисъл, а в метафоричен. Кошара, където под строй изпълняваш волята му, някаква бюрократична досада, която ти е необходима, само ако ти хрумне шантажа с Великото народно събрание. Не се подлъгвайте по персоналната абревиатура ПКП. Това, което Борисов мислеше за собствената си председателка, едва ли е по-различно от мнението му за всички останали в парламента - в абревиатурата се сменя само града, от който депутатът идва. Дребна регионална подробност.
Тази Борисова кошара обаче най-сетне взе да показва признаци на живот. И донякъде дори започна да връща надеждите към парламентарната демокрация. Поне от първите дни на новото НС си личи защо класически представи за разделението на властите имат онзи смисъл, който им е придавал Монтескьо. Властта развращава, казва той, а абсолютната власт развращава абсолютно.
Ако прегледате пресконференция на Борисов от неделя, ще видите живото потвърждение: как абсолютната власт развращава абсолютно. Дадена по никое време, най-близкото като усещане до лайвстрийм от джипката, доколкото не разчита на журналистически въпроси, а на поток на съзнанието. И тази абсолютна власт започна да говори - някакви много странни неща. Например, че не искал да ходи в парламента, понеже "те искат парламента да го направят на Народен съд". Понеже, виждаш ли, парламентът иска да направи ревизия на човек, който се оказа на снимки с шкафчета, напълнени с евро (манипулирани според прокуратурата, но обяснението какво е манипулирано Ви оставям да си го прочетете пак ТУК) и белязан от толкова дълга серия от скандали, колкото навремето имаше единствено Тройната коалиция. Между другото - тъкмо такива бяха очакванията към Борисов през 2009-та: да направи ревизия на Тройната коалиция, да изведе на бял свят стореното от ДПС например - същите ДПС, които в момента, според него, са сключили таен алианс с "Да, България" при акостирането на Росенец. А от колко години не е проверяван сарая на Росенец? По време на кое управление? Сетете се: по време на онова управление, за което всички гласуваха, понеже бяха шокирани от думите на Доган, че "той разпределя порциите в държавата". Но за над 10 години по нищо не се видя, че това разпределение не продължава - напротив, процъфтява.
Затова и парламентарната ревизия е изключително необходима - и необходима не само заради самия Борисов. Необходима е заради задължителния натиск, който Народното събрание трябва да оказва на всяка власт. Защото това е единственият начин властта да не се развращава - поне не абсолютно. Ако Народното събрание ревизира кабинетите на Борисов от А до Я, това ще е акт, който се разгръща с много по-дълъг хоризонт; той би внушил страх и отговорност към всяка следваща власт, включително и към тази, която се възцарява в момента. Избирателят би спечелил много от власти, които се ревизират едни-други: дори и това да става за собствения им реваншистки комфорт. Големият провал на Прехода беше именно в липсата на такъв реваншизъм - вместо него обръчите от фирми ловко се прехвърляха от една партия към друга, а тази "приемственост" нямаше нищо общо с онова, което Борисов се опитва да внуши - че е в името на стабилността на държавата. В името на стабилност е, наистина - но не на държавата, а на стабилно ограбващите я.
И не на последно място: отказът на Борисов от депутатското му място изглежда като финалното изтръгване на пантите, които да разкачат жадуваната от него абсолютна власт с необходимия контрол на нея. За кого иначе са гласували избирателите на ГЕРБ, освен за Борисов? И как Борисов ще ги представя, когато не е в парламента? Навремето той обичаше да благодари "за мъдростта на българския народ", избрал го отново. Е, сега дори тази мъдрост не е достатъчна, за да го излъчи като народен представител. Не знам какво точно ще представлява той. Нямам мъдростта да предположа.
Автор: Райко Байчев
