Призракът на бежанската криза за пореден път надвисна над Европа, след като през миналата седмица Турция влезе в Сирия. Заради случилото се, реакциите в ЕС стават все по-сериозни – Германия, Франция, Холандия, Норвегия, Финландия вече заявиха оръжейно ембарго срещу Турция, Италия също подкрепя мярката и се готви още на започващия буквално след няколко часа Съвет на европейските външни министри да предложи обща европейска позиция за паневропейски оръжеен мораториум.
Предвид това развитие на нещата, Реджеп Ердоган засили заплахите с единствения си голям коз – да пусне бежанците. И кой цъфна като аргумент за ваденето на тази карта в риториката на турския президент – Бойко Борисов! ЕС да обърнел внимание точно на думите на българския премиер. А част от тях са следните: "Ако дойдат 50 000 - 100 000 на оградата и армията, и полицията да са там, нито аз, нито Каракачанов ще дадем заповед да се стреля. Оградата ще се събори и ще минат".
Чудна работа, тази ограда нали беше Великата българска стена, непревзимаема и непробиваема? Или Валери Симеонов вече не е удобен за цитиране по въпроса, та разчитаме на Каракачанов? Може би, ако дойде ред да изпитваме оградата в реални условия, ще се прибегне и до Симеонов – нали има опит в сплашването на бабички, време е да се качи на следващото ниво!
По-сериозното е, че EurActiv директно пусна думи на Борисов от събота, когато отиде в Йордания, как ще моли колегите си европейски премиери и президенти да не дразнят Ердоган и "да спрат с постоянните атаки". И това всъщност е поредното доказателство за Борисовото навеждане пред султана – което той е принуден да прави поради факта, че България е класически пример в една от най-популярните тези на един от бившите ментори на Ердоган – Ахмет Давутоглу. Давутоглу развива следната теза в книгата си "Стратегическа дълбочина" - в международните отношения тези, които определят нещата, са тези, които са изградили първо държавата си. По-просто казано – при силна държава, независимо от режима, другите се съобразяват повече с теб. Затова и постоянното угодничене на Борисов е разбираемо – няма държава, с която да се противопостави.
Проблемът на тази политика-ветропоказател обаче е, че накрая идва време, в което не можеш да се въртиш – просто защото всички са те притиснали, тъй като конфликтът избуява. Колкото и да си пускаш стриймчета във Фейсбоклук, това време накрая идва – време разделно. И когато не си се подготвил за него, ти остава само да се молиш да се размине колкото се може по-леко!
В случая, интересното със заплахите на Ердоган "да пусне бежанците" е дали той действително може да ги изпълни. Нека не забравяме – операция "Извор на мира" се прави с цел да се установи 30-километрова зона в Сирия, в която реално Турция да казва какво ще става. Стремежът е да не се позволи гражданската война в Сирия да се окаже неугасващ двигател за създаване на независима кюрдска държава. А за да има устойчивост, Ердоган се готви да действа по стар като света начин – да насели съответната територия с хора от друг етнос, демек с бежанци. Тази територията би следвало да служи като териториален буфер за защита на турската държава - друго от вижданията на Давутоглу как се прави външна политика за вътрешно укрепване на държавата.
Ако Ердоган спечели, този сценарий вероятно ще бъде приложен или поне ще има сериозни опити, т.е. на него ще му трябват сирийските бежанци. Ако обаче загуби и предвид все по-големите трудности тези бежанци да не се оказват икономически товар за Турция, това оръжие може да бъде използвано спрямо Европа.
Извън бежанците, наред още по-сериозен е въпросът с джихадистите, които заради турската операция сега бягат лесно от затворите в региона – защото американците ги няма да ги охраняват, а турците хич не поставят тази задача като водещ приоритет. Тази ситуация създава сериозни предпоставки да видим следващото издание на "Ислямска държава"! Защото именно с "бягство от затвора" започва кървавата "кариера" на Абу Мусаб ал-Заркауи. Той бива освободен от йорданския затвор "Ал Джафар" - през 1999 година, като жест заради короноването на сегашния крал на Йордания Абдула II. В традиция, датираща от основаването на Йордания преди век, от новите крале се очаква да амнистират затворниците, които са зад решетките заради "ненасилствни или политически престъпления". Заркауи е в затвора именно заради опасността да се превърне в чудовище с потенциал да увлича стотици и хиляди с безумен религиозен плам, но излиза на свобода с много свои "другари по килия" - и то в държава, която все още не е разграден двор като Сирия и която създаде процеса "Акаба" (инициатива за серия от срещи на международно ниво с цел установяване на по-тесни връзки и сътрудничество по отношение на сигурността, граничния контрол и обмяната на опит между съседни, регионални и по-далечни държави за ефективна борба с тероризма). Сега, заради решението на Доналд Тръмп да изведе американските военни от Сирия, обстоятелствата да се появят наследници на Заркауи са още по-страшни.
Хубаво е Борисов, ако не ги знае тези неща, да ги научи – и следващият път, като прави темане на Ердоган, да е наясно, че винаги идва време, когато тежките въпроси се стоварват като чук върху всяка хитра глава, мислеща, че все някак ще ѝ се размине. Още повече, че при прясната си визита в Йордания премиерът ни обяви как ще сме домакин догодина точно на "Акаба" ...
Автор: Ивайло Ачев
