Не, няма да ви занимавам с Истанбулската конвенция. Поне не много. Въобще не става въпрос за джендъри, гейове, транссексуални и каквото там плаши целокупния средностатистически български (не)данъкоплатец. Но ще си поговорим за ценности - включително "джендърските".
В средата на тази седмица румънският президент Клаус Йоханис, който е считан за либерално настроен, с прозападен поглед, беше на посещение в Брюксел. И там той беше строго предупреден от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че опитите на социалдемократическото правителство да прокара сериозни промени що се отнася до съдебната система в страната ще доведат до негативни последствия за борбата на Румъния да влезе в Шенген. И как няма при такива идеи, които тръгват да стават закони: да няма съд за корупция при щети под 200 000 леи (44 400 евро) за хазната, както и да има амнистия за осъдени ефективно по това направление; намаляване на присъдите за злоупотреба с власт вместо от 2 до 7 години, на 6 месеца до 3 години затвор или дори само глоба; да не се търси злоупотреба с власт и корупция в случаите на издаване, одобрение или гласуване на нормативни актове и административни разпоредби.
Какво каза Йоханис при това положение? Съгласи се, че проблеми има, но не пропусна да се възпротиви на по-революционната идея на еврокомисаря по въпросите на правосъдието Вера Йоурова да бъде въведен тест при ползването на еврофондове. Ако съдебната ти система е достатъчно устойчива на политическо влияние, вземаш пари. Ако не – оставаш на сухо.
Точно тази реакция на Йоханис показва къде се чупят нещата в ЕС. Чупят се заради най-старата причина на света – финикийските знаци. Всички са големи демократи, големи либерали, големи защитници на независимото правосъдие, на свободата на словото, въобще на ценностите, които са в (уж) в основната на най-развитите цивилизационни моменти – до момента, в който тези ценности влияят пряко и лично на някой защитник.
"Нищо лично, просто бизнес" - помните, надявам се, на кого е тази реплика. Само че същият герой, от същата вечна кинокласика каза и нещо друго към края: "Всичко е лично". И е точно така – до болка лично.
Заболя го и Йоханис – институционалното знаме на многохилядните протести в Румъния срещу (бившите) комунисти, опитващи да направят закона така, че да са невинни, когато крадат. Сега си представете, ако сменим Румъния с България, колко трябва да ги болят нашите "Йоханиси". И колко бесни трябва да сме ние, че всъщност не ги боли – както защото нямат капка съвест, така и защото тези от Брюксел, които трябва да са коректорът, се оказаха слаба ракия. Макар че Юнкер хич не е почитател на слабата ракия, предпочита я по-силничка. Проблемът е, че предпочита ракия, вместо да предпочита некорумпирани елити на Изток - включително в България. И че прави компромиси!
И тук се крие най-голямото разочарование – как на Запад успяха да стигнат дотам, че когато някой краде, то има последствия за него. Дори ако е много влиятелен, много "важен". В България обаче няма – нищо няма. Последствия има само за тези, които нещо не слушкат най-влиятелните. А щом дори хора с репутация на бранещи "демократичните ценности" всъщност с делата си показват колко ги бранят, включително с липсата си на дела (колко осъдени за корупция политици има в България?!), тогава ни остават само дъвки като Истанбулската конвенция. Защото явно безогледните престъпления, които стават СЕГА, са далеч по-маловажни от това кой как може да пикае – прав или клекнал, в по-далечно бъдеще.
Между другото, по въпроса с пикаенето, попаднах на така разбунилата духове във Фейсбоклук анкета на фондация "Джендър, изследвания и технологии". Въпросната карта, естествено, се попълва НЕ от учениците, а от директорите или учителите на училищата, в които се прави анкетното проучване "Училище без насилие и стереотипи, определени от пола" - вече няколко години поред. Ето и какви са въпросите от първата част на анкетата, чиято тема е "Равнопоставеност (на ученици, учители и родители) в образователния процес и в извънкласните дейности":
1. Училището има ли разписана цялостна политика за осигуряване на равнопоставеност, защита от дискриминация и толерантност към различията?
2. Какви проблеми и теми, свързани с равнопоставеността в училищна среда са били част от квалификацията на учителите през последните 5 г. и в какви обучения са били покрити?
3. Участва ли училището в проекти и програми, свързани с равнопоставеност, недискриминация, толерантност към различията, глобално образование?
4. Училището включва ли родителите в дейности и инициативи, свързани с темата за равнопоставеността?
Втората част от анкетата се нарича "Липса на насилие", а там въпросите са:
5. Училището има ли разписана действаща система за превенция и намеса при насилие и тормоз, включително насилие, основано на пола и сексуален тормоз, с която да са запознати всички ученици, учители и родители?
6. Училището има ли механизъм за реакция при прояви на дискриминация и изключване по различни признаци, включително на основата на пола?
7. Училището има ли специалисти, които са обучени да правят оценка на училищната среда във връзка с насилието и тормоза между децата?
8. Училището разполага ли със специалист (психолог, педагогически съветник или друг специалист), който е пряко ангажиран с разрешаване на конфликти между децата?
9. Училището включва ли родителите в училищни дейности и инициативи, свързани с превенция на насилието и тормоза между децата?
Ето така децата на България ще бъдат обърнати към разврат и поквара - с отговорите на такива въпроси. Или пък ще бъдат приучени да станат хора? Но на България за какво са ѝ хора - важното е джендъри да няма, важното е и ЕС пари да дава.
п.п. Колкото до аргумента на (п)резидента Румен Радев как не трябва да подпишем Истанбулската конвенция, понеже тези, които са я подписали, не си решили проблемите с насилието над жени и деца, ще кажа следното: Ами то в България стават още убийства, грабежи, изнасилвания, намира се и корупция - да вземем да отменим Наказателния кодекс, да махнем МВР, прокуратурата и съдът, нали и без това не работели? Ще остане само висшият (п)резидентски разум да ни води към светлото бъдеще. Нищо, че за развитието на мозък под фуражка има доста натрупана вече народна мъдрост ...
Автор: Ивайло Ачев
