Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Разни хора, разни идеали: От Али Баба до Капитан Америка

02 юни 2020, 09:45 часа • 8366 прочитания

"Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш — все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?... Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази философия! Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омръзна бре, синко, що чудо си изхабил... и за какво! За вятър..."

Така завършва фейлетон, намерен между ръкописите на Алеко Константинов и публикуван след смъртта му. Дълбочината на разбирането на обществените отношения и процеси на Щастливеца е изумителна. Не така стоят нещата с мнозинството негови, а и наши съвременници.

Блаженият сън на съзнателно ниво пък ни отвежда от "Политическа зима" на Ботев до съвременната лайфстайл журналистика и входът в българския Алма Матер само с матура. От известно време насам клиентът на прокуратурата Васил Божков започна рубрика #БъдетеЗдрави в социалните мрежи, в която охотно изважда на показ разни обществени тайни.

С явно раздразнение българският интелектуален елит разсъждава върху начина на поднасянето им. Махва с ръка и казва: "Ние тия неща си ги знаем". Явно и не пречат. Такъв е "енджинът" на системата.

В приказката следва продължение, защото се пише в момента. Четящите вече са си избрали положителен герой и очакват лошите да бъдат наказани. И като в приказката очакват да се появи Моргиана и да промуши лошият разбойник. И в български вариант - Крали Марко, в приказната му и непобедима версия.

И докато в България чакаме митологичната фигура, която да дойде и подобно на Хари Потър да махне с магическа пръчка, да убие Волдемор и всички да си заживеем щастливо, продължаваме да си живеем корумпирано и мизерно. Али Баба ни разказва приказки от Дубай, а в народният герой от Банкя - такива от 1001 нощ. Докато си въобразяваме друга цивилизация, посредством литературата и изкуството.

Съвременните възможности ни помагат да се пренесем и в страната на неограничените възможности, както ни я представяха, а именно САЩ. Страната се тресе от пореден расистки скандал. Причината за него е убийството на тъмнокожия Джордж Флойд. Либералните медии веднага акцентираха именно на цвета на кожата му, като основна причина за полицейския произвол. Това предизвика масови протести и безредици в страната.

Дали наистина става въпрос за расизъм? През миналата година в Далас също след полицейски произвол беше убит Тони Тимпа. Тогава обаче протести не последваха, нито имаше расистки скандал. Причината изглежда беше белият цвят на кожата на Симпа.

В сегашният скандал беше намесен и американският президент Доналд Тръмп. Twitter обяви, че е скрил туит на американския президент Доналд Тръмп за безредиците в Минесота, обяснявайки, че "насърчава насилието" и по този начин нарушава правилата на социалната мрежа. "Тези бандити опетняват паметта на Джордж Флойд и аз няма да допусна това. Разговарях с губернатора Тим Уолц, който каза, че армията ще бъде с него в това. Ще се опитаме да контролираме всички безредици, но когато започнат грабежите, ще започне и стрелбата. Благодаря ви", написа Тръмп.

Дали това е предупреждение, заплаха или призив към насилие, можете да прецените сами. Фактите обаче показват, че протестите срещу смъртта на Флойд преминават в насилие и грабежи. Но още по-важният въпрос е - защо има двоен стандарт при идентични престъпления, извършени от полицейски служители? Също така и защо вместо да се занимават с проблемите на обикновените американци, медиите всъщност създават двойни стандарти и разделение?

Този проблем преминава далеч извън границите на САЩ. Следва да си зададем и важния въпрос - дали това създава предпоставки за все по-сериозно следене на гражданите, обосновано като превенция срещу престъпления? Изкуственото създаване на напрежение между хората, което изхожда от стария принцип "разделяй и владей", изглежда много по-опасно дори от естествените инстинкти на хората.

Автор: Тодор Беленски

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес