Родителите съдят учители за това, че пишат ниски оценки на децата им. Пускат сигнали към институциите, обзети от справедлив гняв. Ниската оценка се третира като престъпление. Двойкаджията е несправедливо декласиран юридически субект, за чието незнание се търсят виновници. Време е за саморазправа.
Зле решено уравнение по математика, слабо написано съчинение-разсъждение, не знаеш молекулата на водата? Овехтялата образователна система със старовремска жестокост наказва учениците със слаба оценка. Това ги травмира, уязвява, натоварва, съсипва летни ваканции, пречи на компютърните игри, създава напрежение вкъщи. Изглежда вече не ученикът, а учителят трябва да се прибира с угризения, когато напише двойка. Разтреперан, той получава призовка.
Как ще протичат делата в съда?
Явява се Петърчо и бащата на Петърчо. Той е пак Петърчо - кръстил го е на себе си, защото много се обича и много обича сина си. Петърчо (син) е получил двойка по география - когато е трябвало да покаже Северна Америка на картата е показал Австралия. И ако тук учителят все още е бил готов да се смили, но след като вместо България посочил Камбоджа, Петърчо изгубил всякакви шансове. Прибирайки се разплакан, баща му е изгубил всякакво търпение, шейебамайката на тая по география, за какво му трябва в живота на моя Петърчо да знае къде е Австралия?
Съдът дава начало на делото. Адвокатът на Петърчо пледира: можем ли със сигурност да твърдим, че Северна Америка не е Австралия? Не ограничава ли въображението на ученика това еднотипно, застинало разположение на държавите на картата? Съдът назначава експертиза. Вещо лице е командировано до Австралия - трябва да провери дали все пак Петърчо не е прав, тъй като не бива учителят да отнема правото му да мисли. Вещото лице се връща - Австралия, оказва се, продължава да стои на същото място, което донякъде буди разочарование.
Но нищо не е загубено. Адвокатът сезира Комисията за защита на конкуренцията. Тезата му е, че отличниците създават монополен картел в класа, насърчаван от учителя, и по този начин нарушават достъпа на останалите до отлични оценки. На възраженията на учителката, че другите просто са отгатнали коя държава къде е на картата, се свиват презрително устни. Тук не опираме до знания, а до справедливост. Уви, КЗК (защото е корумпирана) също не открива проблем в разминаването в оценките. Това обаче са недъзите на българската съдебна система.
Петърчо-баща е бесен и решава да се обърне към съда в Страсбург и да защити правата на Петърчо-син в сърцето на Европа. И там удря на камък. Но това не е достатъчно, за да обезкуражи гневния татко. Остава последния шанс - трибунала за военни престъпления в Хага. Идеята на Петърчо-баща е учителят по география да лежи в една килия с Радован Караджич, тъй като ниската оценка не е просто лично наказание, а в широкия смисъл престъпление срещу човечеството, посегателство към конкретна съдба, в която се оглеждат и отразяват хиляди други съдби на двойкаджии, и те трябва да получат, тъй да се каже, съдебно представителство, обединен виновник за назидание и пример на всички останали агресивни учители.
...В един мрачен следобед, уморен и съсипан от килийния живот, Радован вдига поглед и вижда новия арестант.
- Здраво!, поздравява Радован.
- Здраво..., отвръща Иванова от шесто СОУ, стиснала карта под ръка и все още не вярваща къде е попаднала.
А Петърчо вече лети към Америка или Австралия, без да се измъчва от преходния въпрос за местоположението им, пращайки снимки по вайбър от самолета на добрия му татко.
Автор: Райко Байчев
