С обявяването на мобилизацията Путин скъса обществения договор с народа си. Цената ще плаща тепърва.
Владимир Путин беше търпян толкова време не само заради успешната си пропаганда, откъснала руснаците от реалността. Руснаците го търпяха, тъй като имаха с него негласен обществен договор, който ги устройваше. Този договор гласеше горе-долу следното: Аз на вас постепенно ще ви отнемам права и свободи, срещу което ще ви осигурявам постепенно включване в консуматорското общество.
Сделка с дявола
Руснаците с лекота приеха този договор по две причини. Първата: дори в пика на "либералните" 1990-те години, разкриваха тогава демоскопските проучвания, под 10 процента бяха онези руснаци, за които индивидуалните права и свободи бяха нещо важно. А след като едно нещо не ти е важно, защо да не го жертваш за нещо, което е?
Това важно нещо е втората причина за приемането на договора с Путин. Реалните руснаци не са онези извисени над материалното духовни създания, каквито ги рисува патриотарската пропаганда. Те са най-материалистично устроените създания на света. А са такива, тъй като никога не са водили живот, прилично устроен откъм материални условия.
Ето историята накратко. След сътресенията от 1917 година, завършили с болшевишкия преврат, на руснаците се казва: "Трайте, защото трябва да правим световна революция". Когато тя не се получава, Сталин съобщава на руснаците: "Трайте, защото трябва да се готвим за война със Запада". След тази война властта отново съобщава на руския народ: "Трайте, чакайте светлото бъдеще, защото градим основите на комунизма".
Едва след 1968 година, уплашени от надигането на чехите и поляците в името на свободата, съветските ръководители казват на народа си: "Оттук нататък няма да търпите лишения в името на бъдещето, защото ние ще ви осигуряваме все по-добър живот". Това обаче не се получи, тъй като съветската икономика започна да се разпада, а властта харчеше все повече пари за въоръжаване (за да удържа статута си на свръхсила), за подкрепа на западни комунистически партии (които да отслабват врага отвътре), както и на въоръжени отряди в Африка и Латинска Америка, които да водят война против Запада вместо СССР.
Внезапният антикомунизъм, обзел руснаците в началото на 1990-те, до голяма степен се обясняваше с това, че им свърши търпението да чакат обещания от комунистите добър живот. Но и тогава добрият живот не се получи, тъй като същите тези комунисти окрадоха ресурсите на страната.
Затова, след 90 години чакане, руснаците с лекота подписаха обществения договор в Путин, по силата на който размениха права и свободи за включване в потребителския начин на живот. Най-сетне започнаха да имат неща: апартаменти, перални, автомобили, прекарване на отпуската "на Запад".
Точно този договор Путин разруши с обявяването на мобилизацията - и руснаците на секундата разбраха това. Те са съвършено наясно, че мобилизацията няма как да остане "частична" - не и в Русия, където (както отбелязва още философът Бердяев) частичните решения не виреят и правилото е "всичко или нищо".
Руснаците знаят, че е въпрос на време Путин да затвори границите на страната, за да не избягат мъжете, годни да носят оръжие. Руснаците знаят, че обявените критерии, по които да се провежда мобилизацията, изобщо няма да бъдат спазвани. Вместо да бъдат призовавани мъже с военен опит, униформените просто ще ловят по улиците всички млади мъже, които видят - както отдавна правят на територията на Луганската и Донецката "републики".
Оттук насетне ще става грозно
Руснаците си дават съвършено ясната сметка, че преди 20 години са сключили сделка с дявола: продали са си душата срещу шепа монети, които вече се изпаряват пред очите им. А душата отдавна я няма.
Оттук нататък Путин ще получи бунт на излъганите. А тъй като те вече са продали душата си, този бунт няма да остане в рамките на поведение, което бихме могли да разпознаем като цивилизован граждански протест. Путин няма да си има работа с "жълти жилетки" или с движението "Окупирай!". Няма да стане веднага, но в крайна сметка той ще се сблъска с онзи древен руски бунт, който поетът Пушкин нарича "безсмислен и безпощаден".
Освен, разбира се, ако преди неговото избухване някой в Кремъл не реши въпроса по начина, по който след смъртта на Сталин членовете на Политбюро са решили претенциите на Берия да вземе цялата власт: с изстрел в челото.
Едно вече е ясно: каквото и да се случи оттук насетне, то ще бъде много, много грозно.
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
