Русия ни спря газа. Още не съвсем, но спря. И моментално се изля цялата мъдрост на Фейсбук.
Тъй като на мен поне ми плащат, за да ръся мъдрости (не ми се получава всеки път, но и на Роналдо и Меси не им се получава всеки път), ще изръся следната – хайде един път в живота ни да оставим хората, които са отговорни за тези работи, да поработят. Министър на енергетиката. Премиер. Правителство.
Има все пак няколко основни неща при криза, които трябва да се спазват и съответно и управляващите да не ги забравят. Те са:
1. Не създавай излишна паника. Това включва да не плямпаш много-много пред медии.
2. Направи добър план. Нашият енергиен министър казва, че имаме. И дори не го казва само той.
3. Изпълни плана си без колебания.
Иначе положението сега е следното – Путин атакува най-слабата брънка във веригата. Че това е България знае всеки с малко мозък в главата. Ние проспахме цели три десетилетия и не успяхме да се обединим, за да построим поне някакво подобие на държава. Мутро-ченгеджийският строй, който успя да избуи вместо държавно устройство, винаги е „работил“ така – всичко за собствения джоб на всякаква цена.
Дори Бойко Борисов го каза – България има откъде да вземе газ. Въпросът е дали има резервиран капацитет. Така че без газ няма да останем – въпросът е в цената. Но България има и едно силно оръжие – да спре транзита, ако няма как да вземем пазарно достатъчно изгоден газ. През 2009 година Украйна добре изигра този коз. Сега е крайно време да се поучим от чуждия опит.
Транзитът дори може да послужи като оръжие за консолидация на ЕС. Да, много ще си развалим отношенията със Сърбия, с Унгария. Точно тези, които са приятелчета на Путин. Нека те да се почувстват също ангажирани – хубаво е да има консенсус, но понякога трябва малко окуражаване, за да стигнеш до мир, любов и другарство. Кирил Петков вече обяви, че Асен Василев и Александър Николов отиват в Брюксел, с думите: "Правим пълен преглед на договорите за транзит".
Разбира се, никой не казва моментално да спираме транзит. Понякога дори само заплахата да направиш нещо е достатъчно силно оръжие. Опит, който Путин прилага – с периодичните приказки за ядрена война.
Не трябва да бъде пропускано и друго – Путин тръгна да спира газа точно когато вече не сме в зимен сезон. С други думи - сега няма как да има бързи разрушителни последствия. Дори шантажът си има правила – а сега играта е като високо ниво на покер. Както Европа има нужда от руски газ, както България има, така и Путин има нужда от парите на Европа. Затова направи схема, в която Европа да плаща за руския газ в евро или долари, а не директно в рубли. Войната му в Украйна струва твърда валута, не рубли. Руският газ за Европа не може да бъде прехвърлен бързо и изцяло към Азия – защото няма такава газова инфраструктура, която да поеме такъв обем (газопроводът "Силата на Сибир" може да пренася до 60 млрд. куб. метра годишно, а европейското потребление от Русия е между 150 и 200 млрд. куб. метра) и защото особено китайците, но също и индийците, и корейците вече добре показаха как ще изнудват Путин – с вчерашния провал на "Роснефт" да продаде и един барел петрол. Азиатците знаят, че имат цялото време на света и ще натискат да вземат руските енергийни суровини за жълти стотинки. Путин обаче няма време - войната в Украйна не върви по план. Освен това, стои въпросът какво би правил Путин, ако ЕС откаже газа му – след като не може да го пренасочи, има ли къде да го складира? Няма толкова големи хранилища. Тогава, за да не се разрушат кладенци и находища, добив ще трябва да има, но газът да бъде изгарян – т.е. да се горят пари.
С всичко казано дотук, уточнявам следното – и ЕС, и Путин имат какво да изгубят при спиране на газа. Въпросът е кой ще загуби повече и кой ще търпи по-малко. Тук вече изобщо не е ясно – затова и покерът е с толкова високи залози. Путин залага, че ще може да накара ЕС да се разцепи и достатъчно страни членки да се уплашат и да плащат както той иска за газ. ЕС ще трябва да издържи и да сметне може ли да издържи достатъчно дълго на определени лишения, за да се стигне до разгром на Путин в Украйна. Всяка страна членка трябва да си направи сметките по отделно също, но не може личните сметки да се различават много от тези на останалите, иначе съюзът изчезва. Затова и в един съюз бремето се споделя - времето настъпи.
Най-хубавото на въпроси като този с газа е, че много добре си проличава кой колко струва. Кой какво е правил, кой какво прави и кой какво иска да прави. Добре се оглеждайте и ослушвайте – защото като нищо скоро ще има избори. И тогава, преди да гласувате, си припомнете хубаво всичко, за да не се чудите после пак "защо така стана". Три мандата управление, без газов интерконектор с Гърция – само това да беше ...
Автор: Ивайло Ачев
