"Аз съм най-истинският и най-правилният националист", заяви Владимир Путин на форума "Валдай". Защо тъкмо сега той говори за национализма и за това, че имал 146 млн. единомишленици, анализира Фьодор Крашенинников за Deutsche Welle.
Изявите на Владимир Путин на международния дискусионен форум "Валдай" винаги дават богата почва за дискусии. Така беше и тази година. Отговаряйки на въпросите на водещия, Путин изложи възгледите си за национализма, националния въпрос и своята лична популярност.
Забравеният "руски свят"
Всичко започна с това, че водещият дискусията Фьодор Лукиянов напомни на президента 2014-та година и прословутия "руски свят", задавайки въпрос дали Путин не иска да подхване тази тема. Въпросът не беше никак случаен. През 2018 година спомените за тази концепция, която беше едва ли не стълб на цялата държавна идеология на путинова Русия, изчезнаха напълно от речника на официалната пропаганда. Отговорът на Путин само потвърди очевидното - темата за руския етнически национализъм вече не го интересува, дори го дразни. "Нашата национална идентичност... това е нашата култура, нашата история... На територията на Руската федерация живеят 160 етноса", заяви Владимир Путин. Пояснявайки думите си, той изложи доста объркана теория за правилния и за неправилния национализъм. Русия е многонационална държава, каза той, "и ако ние искаме тя да се запази такава, да се развива и да укрепва, а образуващият държавата народ безусловно е руският, то съхраняването на тази страна е в негов интерес", край на цитата. Както виждаме, вече изобщо не става дума за някакъв "руски свят". Всички народи на Русия са равни. Въпреки че руснаците са малко "по-равни". Това обаче не бива да се изтъква на преден план, защото руснаците са многонационален народ и в това е и тяхната идентичност.
Въпреки реторическия поклон към руснаците, Владимир Путин фактически отказва на най-големия руски етнос правото на някаква друга идентичност, различна от предаността към многонационалната руска държава в състоянието ѝ през 2018 година. Да бъдеш руснак, означава според Путин да бъдеш лоялен към "тази страна", тоест на практика лично към него. Всеки друг възглед по този въпрос бива заклеймен като "пещерен национализъм". По този начин капанът, в който той примами голяма част от руските националисти през 2014 година, щракна. Тогава той мъгляво им обеща някакъв "руски свят". А сега ги принуждава да се закълнат в лоялност към него и във всичко, което те пламенно ненавиждаха - лоялността към многонационалността и толерантността според личното му разбиране за тези понятия. Владимир Путин вече не предлага никакъв друг "руски свят". Впрочем, едва ли някой има нещо против. Нали същите тези руски националисти повериха СССР на пенсионирания полковник от КГБ.
Приказката за 146-те милиона
Безсмислено е да улавяш Путин в някакви идеологически противоречия, защото единственото нещо, което го вълнува истински, е запазването на режима на едноличната му власт. "Най-истинският, най-правилният и най-ефективният националист съм аз", заяви Путин в обобщение на своите разсъждения. Тоест истинският национализъм означава да бъдеш за Путин, независимо дали си руснак, или татарин. А всичко останало е "пещерно", "глупаво", "измислено" и води до разпадане на държавата. Тази тъй объркана концепция за "истинския национализъм", предложена от Путин, прозвуча толкова неочаквано, че водещият дискусията попита дали Путин има единомишленици. И в този момент светът чу потресаващият в своята самоувереност отговор: "Да! Почти 146 милиона!"
Изглежда, че в този тезис се крие и практическият смисъл на всички идеологически конструкции на президента на Русия. В момента, когато всички наблюдатели отчитат падането на рейтинга на Путин, той има спешна нужда от някаква нова концепция за легитимност, която не бива да се поставя под въпрос чрез избори и анкети. Според конституцията президентът с всичките си огромни правомощия е само функция, а не някаква конкретна личност. Докато лидер на 146 милиона единомишленици, това вече е конкретна личност, тоест Владимир Путин.
Затова рейтингът на Путин може да пада, а подкрепяните от него кандидати да губят избори. Но вождът на сплотената нация, която не се бои от никого и от нищо, априори не може да зависи от електорални процедури и от социологически проучвания. Какви ти избори и рейтинги, когато става въпрос на избор или "просто да умреш", или "да попаднеш в рая"?
Най-лошото което можем да направим сега, е да повярваме на Путин и да признаем за аксиома наличието на непотвърденото от никого наличие на 146 милиона поддръжници. За съжаление, поднесената навремето информация от официалната пропаганда за "86-процентна подкрепа" се разпространи по цял свят и до ден-днешен се възприема от мнозина с удивителна сериозност. Междувременно измислените от Путин 146 милиона единомишленици се римуват добре с анекдотичните 146 процента избиратели, които уж гласували за "Единна Русия".
Истината е, че няма нито "руски свят", нито путиновски национализъм, нито 146 милиона единомишленици на президента на Русия, готови да се отправят към рая. Съществува само моралното изчерпване на Владимир Путин, падащият му рейтинг, както и опитът му да скрие всичко това със софистиката на взаимноизключващи се лозунги, националистическа демагогия и демонстративна самоувереност.
