Приключение с еднопосочен билет. В такова се превърна пътуването на стотици хиляди британци, ползвали услугите на фалиралата британска авиокомпания "Томас Кук". Тръгваш, пристигаш, не знаеш дали ще можеш да се върнеш. Днеска си тук, утре си там. Забавляваш се или не. Почиваш си, търсиш екшън. Няма нищо сигурно.
Ааа, за бизнеса по българското Черноморие ли питате? Искат държавата да се намеси. А защо държавата не се намеси с помощ към хората с увреждания? Защо държавата не се намеси с помощ към имащите нужди от лечение? Защо държавата не се намеси с помощ да върне гурбетчиите обратно у дома. Евтин PR ли е предложението за данъчни облекчения на хотелите, или предизборно "обещание"? Защото в грижата за гражданите България единствено може да вземе пример от Великобритания. Как експресно започва организация по комуникацията с тях и връщането им в родната страна. И ако подобна ситуация възникне у нас, страната ни вероятно ще затвори кепенците.
И в същото време, не разбирам защо им е помощ на хотелиерите, след като министърът на туризма Николина Ангелкова обясни, че гаранционният фонд на британската агенция за гражданско въздухоплаване гарантира плащанията на тези туристи, които в момента са в България, и от датата на обявяване на фалита? Или всичко това е една съвкупност от противоречия, идеи и космически бутафорни реакции, да се каже, че и ние нещо правим, но какво?!
И все пак нека погледнем положително на всичко случило се. Заради закъснението на обратния транспорт до Великобритания множество туристи остават по-дълго в България. Харчат парите си още няколко дни тук. Допринасят за статистиката и за сметката на Ангелкова при отчета в края на годината. Така че приключението с еднопосочен билет за едни е добра възможност за печелене на допълнителни пари за други.
Автор: Атанаска Маркова
