Нека си признаем, че в природата и манталитета на българина е да мрънка, да се оплаква, да критикува, да недоволства и да коментира недоинформиран. Борбата преди всичко е основата на всяка негова стъпка. Упорството и инатът да изрази компетентността си понякога му изиграват лоша шега и се оказва, че мъдростта му всъщност е псевдо. И никой не иска да си признае това.
Бунтуваме се срещу мерките, Президентът - омбудсман и псевдобунтът на българина, времето, ежедневните ни задължения, ходенето на работа и изобщо - срещу живота. Връщайки се 100 години назад, можем да си дадем сметка, че българската нация е най-активна по даването на акъл. Сега не ни харесват мерките, които държавата е предприела по отношение недопускане разпространението на коронавируса. А ако не бяха взети такива, щяхме да сме недоволни, че заразата ни изненада и държавата пак нищо не направи за гражданите си. Но всъщност забравяме, че гражданите са държавата.
Пътувайте, рейте се на воля, живейте. Явно някой ден сами ще стигнем до извода, че дисциплината понякога може да спаси човешки живот. Но ще го разберем по трудния начин. Псевдобунтът ни срещу всяко едно действие, бездействие или стъпка на ангажираните с проблема само може да влоши положението. И не, че съм провокатор, но съм сигурна, че българинът не може да бъде дисциплиниран в България! Ако не е вярно, опровергайте ме и докажете, че не е така!
Задайте си въпроса защо когато сме на гости в друга държава се съобразяваме с техните закони и мерки, колкото и да не ни харесват? А у нас - не! В природата ни е да се бунтуваме, да роптаем и да разбираме от всичко. Но понякога интуицията на тази природа е погрешна и псевдобунтът не помага. Запомнете - човечеството не е безсмъртно, колкото и да ни се иска да е! И може да изчезне също толкова бързо, колкото и животинските видове от праисторическите векове!
Но примерът е много ясен. Когато главата на едно семейство е псевдобунтар, то и членовете му ще са такива. Защото ясно се вижда как именно главата на държавата изземва функциите на омбудсман. И като ядосан тийнейджър скача срещу всяко едно решение за справяне с кризата, вместо да подкрепи и да предложи конкретна промяна. А сценарият, който в най-лошия случай има опасност да се реализира заради небрежността, е: "За пореден път българинът доказа, че няма воля да се обедини, защото съзнанието му не можа да се подчини... и така дойде крахът на една епоха".
Автор: Моника Георгиева
