50 000 души излязоха в Солун, за да протестират срещу опцията в името на държавата със столица Скопие да се съдържа думата "Македония". Мотивите им - Македония е само гръцка и ако позволят на Скопие да си "присвои" името, утре македонците можели да дойдат в Гърция и да я завладеят заради териториалните си претенции.
Тези, които призна за пълни глупости самият кмет на Солун. Той се разграничи от протеста като заяви, че е тъжен от това, което вижда, защото хората са много слабо информирани и си измислят проблеми.
Гърция винаги е била в силната позиция в спора си с Македония. България в този ред на мисли - също. Само че има основни разлики в нещата, за които настояват двете страни пред Скопие.
Македония най-после се освободи от десетилетното робство на Груевски, което отдалечаваше страната от ЕС и НАТО и от съседите ѝ (с изключение а Сърбия, разбира се). Днес Македония има ново правителство, което наистина е решено да направи нужните отстъпки, за да реши двустранните си спорове и да може да продължи напред.
Македония подписа отлагания с години Договор за добросъседство с България и в него, действително, тя прави повечето отстъпки. Вярно е, че документът е по-изгоден за нас, отколкото за Скопие. И въпреки тежките компромиси, Македония показа воля и направи нужното. Нашите настоявания обаче не почиваха на прост инат, комплекс или своеволие. Беше важно Скопие да се откаже от речта на омразата, защото тя наистина вредеше на двустранните отношения. Беше важно Скопие да се откаже и от претенциите си за въображаемо малцинство у нас, защото в Страсбург България е съдена постоянно от ОМО Илинден-Пирин, която е доказано сепаратистка организация с недопустими искания. Това са фактически опасности, от които България трябваше да се предпази и за които имаше неопровержими аргументи.
Гърция, от друга страна, действа предимно от позицията на силата, не на правото. Гърция е признала временното наименование БЮРМ - Бивша югославска република МАКЕДОНИЯ. МАКЕДОНИЯ. Във временното име, което е "временно" от десетилетия и което може да остане "временно" още десетилетия, Гърция е приела присъствието на думата "Македония". Преговорите се водят от години и винаги основните предложения са съдържали думата "Македония". И сега, на финалната права, някои сили в Атина се присещат, че могат да използват силната си позиция и да довършат Скопие с една последна гавра - даване назаден и настояване "Македония" да не е част от името.
Именно това е най-точното определение на въпросното поведение - гавра. Тя няма нито правна, нито морална основа. Много е тежко някой отвън да те принуждава да смениш нещо толкова свещено и определящо идентичността като името. И въпреки това, Македония е готова да го направи. Скопие има тежък грях и към България, и към Гърция и несъмнено трябва да си плати за него. Но с подобна гавра - не.
Тук някъде, ако имахме наполовина самочувствието на Гърция, защото основания и аргументи - бол, щяхме да се намесим. Колкото е недопустимо Македония да си измисля, че Самуил е някакъв скопски цар, толкова е недопустимо Гърция да си измисля, че Македония е само гръцка. Ако националното ни достойнство не беше изтекло в канала, щяхме да дадем на гърците да разберат, че не могат да монополизират цяла област, която нито исторически, нито културно, е единствено тяхна. Защото утре те могат да обявят и Тракия за "само гръцка". Но това специално е малко вероятно, защото дори гърците знаят докъде могат да разпрострат наглостта си. Кучето скача според тоягата, а по отношение на Тракия тоягата е висока - освен в България, Тракия има и в Турция. И поради тази, последната причина, Атина никога няма да си помисли да си присвоява въпросната област. Защото турците не са меки марии като нас.
Но да се върнем на Македония. Да поставяш невъзможни условия в последния момент, само защото можеш, е долно. Гърция е признала име на Скопие, което съдържа "Македония". Също така Гърция няма историческите основания да твърди, че областта е само нейна. И въпреки това го прави. Защото когато си силен, наглостта се превръща в подразбиращо се право.
Автор: Десислава Любомирова
