Страстната изборна седмица вече започна. Започва на принципа "и сам войнът е войн", след като лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов, на БСП Михаил Миков и на ДПС Лютви Местан не пожелаха да застанат очи в очи в дебат по Нова телевизия.
От политиците отдавна сме се отвратили, но истината е, че отвращението идва точно от "силните" мъже. Защото те са или популисти, или страхливци, или лъжци, а най-често и трите едновременно.
Да кажеш, че на Борисов, Миков и Местан не им се говори, не е вярно - наредили са се тази седмица за интервюта и сладка приказка по големите медии, ще видите - сами обаче, да не вземе да ги сецне някой. И не искат да говорят по същество - да кажат как ще решат важни въпроси като бъдещето на КТБ, цената на тока, куцащото образование, болното здравеопазване. Не искат да си сравнят платформите, да не би случайно да ги чуят и съпоставят избирателите и да вземат да гласуват "за противника" или още по-лошо - да намерят алтернатива. По-добре да не гласуват хората - така на "твърдо ядро" и на база "купуването на гласове не е престъпление" телевизионно пожелателно пак ще разпределят нещата. За всекиго ще има по нещо, само за обикновените хорица - нищо.
Приказката, че ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят, всички сме я чували. И понеже ни е вече толкова набита в главата, сме я възприели за истина. А истината е, че ако се хванем в ръце и гласуваме масово, картинката ще е различна. Но за да е сигурно, че няма да стане така, тези "на върха" се подсигуряват един друг - 136 секции в Турция при 169 в целия ЕС (!!!), избори на Курбан Байрям (кой ли пръв се съгласи на тази дата?!), Мишо Миков за председател на БСП. И като добавим отдавна насаденото отвращение у българина към политиката, то гласоподавателите масово не се оглеждат дори за алтернатива.
А алтернатива има - има преференция, има и повече от три партии. Има, но трябва да се потърси, да се види, да се оцени. Как обаче, след като само се занимаваме с Борисов, с Миков, с Местан, със Станишев, с Доган, с Бареков? Не остава място за нормалност, за смисленост. И си я караме все така - една напред, две назад. 25 години по-късно покупателната ни способност е паднала с над 20% спрямо 1990-та година, след като БВП е скочил с над 36%. Как е станало така мисля няма нужда от обяснение. Затова и не ни обясняват де - а ние не търсим отговора. Защото за да го намерим, трябва масовост, трябват усилия, трябва да опознаем кой кандидат, независимо от листата, си заслужава. А обикновено заслужаващите си са по-назад, да не вземе някой да ги види. Дано все пак ги видим - има ги. И те да заменят пъзльовците, които вече даже и на дебат не искат да ходят - както не ходеха на работа в предното Народно събрание.
