В живота е много важно кое е истинско, кое не е и каква е разликата, както казва известният английски писател Тери Пратчет.
Ако имате чувството, че живеете в нереален свят, прави сте. Това чувство не е заради пандемията от коронавирус и самоизолацията. Внушението е на най-високо ниво. Напоследък всичко, най-вече управлението на държавата, се случва във Фейсбук. Правителството заседава във Фейсбук. Не че не сме му свикнали да си излъчва заседанията в социалните мрежи, но чак пък да премести изпълнителната власт в хола на Бойко Борисов в Банкя...
Мандати се приемат и връщат пак във Фейсбук, точно така, за Слави Трифонов е думата, който, народно сниман със собствения му телефон от услужлив и задаващ правилните въпроси сценарист (гласът приличаше на този на Филип Станев), навъсено оповести точно как няма да изпълни ангажиментите си втората по народната воля политическа сила. Пак оттам, дни по-късно и с две изречения, Трифонов коментира как „Има такъв народ“ върна мандата и посочи като причина сътвореното същия ден от парламента. А какви ги свърши парламентът? Провали собственото си заседание, както се видя пак по Интернет. Парламентът първо не знаеше какво прави, после – как да го направи. Ефектите са поредният загубен депутатски ден и умерен присмех от проследилите във виртуална среда събитието.
И още нещо. Медиите доста по-стръвно се нахвърлят да публикуват статуси, постове и туитове, взети от социалните мрежи, отколкото реални събития. Не че не го правеха и преди, но сега максимата „постваното е важно“ измести реалното случване на нещата. Ако не е минало през социалните мрежи, събитието не се е случило, а политикът не е политик. Всички са така, но най-очевадният пример е с лидерите на двете първи по волята на суверена политически сили – Бойко Борисов и Слави Трифонов. Очевадна и плашеща е приликата между тях. И двамата са навъсени и гневни на политическото статукво. И на още някого може би. И двамата ръсят слова и видеа от собственото си обиталище, без никакво усещане, че имат отговорността за олицетворяват институции. Единият – изпълнителната власт, другият – законодателната. И двете емблематични места – Министерският съвет и парламента, бяха подменени с две мачистки бърлоги. И виртуалното усещане е, че светът се върти около тях. Всеки с малко ум в главата би се запитал в огледалото ли е алтернативата? Защото Слави Трифонов се очертава като огледален образ на Бойко Борисов. В някои отношения дори по-виртуален от оригинала. Нищо чудно, ако се докараме пак до предизборна кампания, Слави да яхне комбайна и да слезе при народа да му попее. Всеки може да си отговори така ли се управлява държава. Виртуална може би, но истинска?
От бай Тошово време се знае, че българите сме нация техническа. По време на прехода май се превърнахме и в нация виртуална. Огромна част от населението се изнесе по света и обитава паралелната Интернет реалност. Или поне в нея се случва патриотизмът, подправен с песничките на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“.
България се очертава като единствената в света държава, управлявана през Фейсбук. Останалото са бюрократично-технически подробности.
Нека сега все пак да си припомним значението на тази натрапчива думичка „виртуално“. Това буквално означава „като истинско“. Но не съвсем.
Да се обърнем към вездесъщия Интернет и вездесъщата Уикипедия.
„Виртуална реалност (на английски: virtual reality) е термин, обозначаващ нереален свят, създаван чрез компютърни системи и аудио-видео апаратура. Тя е среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните технологии, затова най-краткото определение за нея е „нефизическа реалност“. Проектирането на образите може да се осъществява не само върху монитор, но и чрез стереоскопични очила. Допълнителна информация на сетивата на човека се дава и чрез звука, който може да е част от симулацията...“
Само че във физическата реалност трябва да се яде, ако има какво...
Автор: Спасиана Кирилова
