По свирката на виртуалните политици

В живота е много важно кое е истинско, кое не е и каква е разликата, както казва известният английски писател Тери Пратчет.

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

Ако имате чувството, че живеете в нереален свят, прави сте. Това чувство не е заради пандемията от коронавирус и самоизолацията. Внушението е на най-високо ниво. Напоследък всичко, най-вече управлението на държавата, се случва във Фейсбук. Правителството заседава във Фейсбук. Не че не сме му свикнали да си излъчва заседанията в социалните мрежи, но чак пък да премести изпълнителната власт в хола на Бойко Борисов в Банкя...

Мандати се приемат и връщат пак във Фейсбук, точно така, за Слави Трифонов е думата, който, народно сниман със собствения му телефон от услужлив и задаващ правилните въпроси сценарист (гласът приличаше на този на Филип Станев), навъсено оповести точно как няма да изпълни ангажиментите си втората по народната воля политическа сила. Пак оттам, дни по-късно и с две изречения, Трифонов коментира как „Има такъв народ“ върна мандата и посочи като причина сътвореното същия ден от парламента. А какви ги свърши парламентът? Провали собственото си заседание, както се видя пак по Интернет. Парламентът първо не знаеше какво прави, после – как да го направи. Ефектите са поредният загубен депутатски ден и умерен присмех от проследилите във виртуална среда събитието.

И още нещо. Медиите доста по-стръвно се нахвърлят да публикуват статуси, постове и туитове, взети от социалните мрежи, отколкото реални събития. Не че не го правеха и преди, но сега максимата „постваното е важно“ измести реалното случване на нещата. Ако не е минало през социалните мрежи, събитието не се е случило, а политикът не е политик. Всички са така, но най-очевадният пример е с лидерите на двете първи по волята на суверена политически сили – Бойко Борисов и Слави Трифонов. Очевадна и плашеща е приликата между тях. И двамата са навъсени и гневни на политическото статукво. И на още някого може би. И двамата ръсят слова и видеа от собственото си обиталище, без никакво усещане, че имат отговорността за олицетворяват институции. Единият – изпълнителната власт, другият – законодателната. И двете емблематични места – Министерският съвет и парламента, бяха подменени с две мачистки бърлоги. И виртуалното усещане е, че светът се върти около тях. Всеки с малко ум в главата би се запитал в огледалото ли е алтернативата? Защото Слави Трифонов се очертава като огледален образ на Бойко Борисов. В някои отношения дори по-виртуален от оригинала. Нищо чудно, ако се докараме пак до предизборна кампания, Слави да яхне комбайна и да слезе при народа да му попее. Всеки може да си отговори така ли се управлява държава. Виртуална може би, но истинска?

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

От бай Тошово време се знае, че българите сме нация техническа. По време на прехода май се превърнахме и в нация виртуална. Огромна част от населението се изнесе по света и обитава паралелната Интернет реалност. Или поне в нея се случва патриотизмът, подправен с песничките на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“.

България се очертава като единствената в света държава, управлявана през Фейсбук. Останалото са бюрократично-технически подробности.

Нека сега все пак да си припомним значението на тази натрапчива думичка „виртуално“. Това буквално означава „като истинско“. Но не съвсем.

Да се обърнем към вездесъщия Интернет и вездесъщата Уикипедия.

Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул

Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад

„Виртуална реалност (на английски: virtual reality) е термин, обозначаващ нереален свят, създаван чрез компютърни системи и аудио-видео апаратура. Тя е среда, която физически не съществува, но е създадена от информационните технологии, затова най-краткото определение за нея е „нефизическа реалност“. Проектирането на образите може да се осъществява не само върху монитор, но и чрез стереоскопични очила. Допълнителна информация на сетивата на човека се дава и чрез звука, който може да е част от симулацията...“

Само че във физическата реалност трябва да се яде, ако има какво...

Автор: Спасиана Кирилова