Благодаря ти, Еманюел, за това, че вникна и разбра, за разлика от много твои колеги, същността на нашите претенции към съседите ни от Македония, защото ние не говорим празни приказки, а ти предложи компромисен вариант и по отношение на признаването на нашия етнос в съседната ни държава, и по отношение на преодоляването на омразата към нас, която се лее повсеместно при тях, включително и при обучението на децата им, както и по отношение на разговорния "макèдонски язик", който всъщност е наш диалект, но... нейсе.
Благодаря ти, Еманюел, за това, че с твоите радикални и същевременно добре обмислени предложения, свърши сякаш повече работа от цяла плеяда наши войводи и чети, които навремето дадоха много жертви и, след многото ежби помежду им, нашата Македония се превърна в територия, към която мнозина с нечисти намерения са протягали и още протягат ръце в продължение на повече от век назад.
Благодаря ти, Еманюел, че успяваш (рано е да кажа, че вече си успял, но, надявам се, и това да стане) да докажеш, че политиката на Цезар (разделяй и владей) е угодна за владетелите и крайно неудобна за тези, които са разделяни насила и не им се дава възможност да осмислят своето разделно положение, за да се обединят, защото по този начин ще игнорират и ще поставят в ъгъла онзи, владетеля, който ги разделя.
Благодаря ти, Еманюел, че ти доказа на практика силата на дипломацията, която очевидно се явява по-мощно оръжие от това, което се използва в една реална и гореща война, включително и във водената в момента от най-голямата по площ държава в света с вечните претенции за величие, но без покритие, и с други претенции от нейна страна, че ни била освободила два пъти.
Благодаря ти, Еманюел и за това, че духовете на моите деди от тази многострадална Македония със сигурност ще се успокоят най-сетне за това, защото тази тяхна и наша някога територия ще намери своето подобаващо място като равна сред равни в групата на най-успешния за XX-ти век мирен проект на Европа – Европейския съюз.
Благодаря ти, Еманюел и за това, че скоро границите между България и Македония ще паднат и нашите сънародници в долината на Вардара ще проумеят, че ние, българите, не сме хора с лоши намерения към тях; че ние никога не сме били фашисти, въпреки че в един момент бяхме някакви, по-скоро измислени, съюзници; че ние никога няма да посегнем на македонското, и уважаваме тезата на Уилям Гладстон, впоследствие доразвита и от Тодор Александров: "Македония на македонците!".
Благодаря ти, Еманюел, за това, че доказа, че западната демокрация е по-силна от онази фалшива комунистическа идеология и пропаганда, провеждана от върхушките и у нас, и в Македония, в продължение на повече от половин век, която ни докара до днешните тъжни и нелицеприятни отношения между хора от един етнос.
Благодаря ти, Еманюел и за това, че, с твоя рационален подход по казуса "Македония" успя до голяма степен да размътиш нашето политическо блато, в което сме затънали до шия, макар че аз съм бил винаги непоправим оптимист и вярвам, че все някак и някога ще се измъкнем от там. Най-малкото, длъжни сме да опитаме.
Здрав бъди, Еманюеле!
Автор: Колю Петров
