Широко обсъжданият кадър, създаващ впечатлението, че Кирил Петков и Лена Бориславова се изкачват по стълбите на Министерския съвет, хванати за ръка, е типичен пример за фалшива новина в режим на пост-истина. Фалшива новина е, защото просто няма такова нещо - те не са се държали за ръка. Потвърждават го и видеозаписите от същия момент, и самата авторка на снимката. Пък и здравият разум - няма как двама души във високи институционални роли, каквито и да са им личните отношения, да си позволят подобна волност на публично място, пълно с репортери.
Но това съвсем не спря тълкуването на снимката, особено в социалните мрежи, като свидетелство за непозволена близост (отделен въпрос е кой определя коя близост е непозволена). Тук вече влизаме в режим на пост-истина, при който емоциите заглушават фактите. В случая става дума за „удоволствие от детронация“: да хванеш представители на властовите елити, които и да са, в прегрешение - каквото и да е, стига да обърне йерархията и да ти даде власт да съдиш и порицаваш властващите. Такава е психологическата икономика на властта – никой дълбоко в себе си не е готов да се примири с подчинената си позиция. Достатъчно е да подхвърлиш една снимка, способна да задвижи детронацията, и да оставиш колективните емоции да си свършат работата. После и да искаш да си я вземеш, те сами няма да ти позволят.
Кои са потенциалните бенефициенти?
Едва ли има съмнение, че кадърът, дори и да е направен между другото, е вкаран в публично обръщение целенасочено, тъй като заблудата, която ще предизвика, е ясна от пръв поглед. Той е компромат, несръчно скрит зад случайността на уловения миг. Още повече, че попада в контекста на мощната пропагандна атака срещу правителството на ПП, довела до падането му, която продължава вече с предизборни мишени. Неин подразбиращ се бенефициент естествено е опозицията. Но тук се намесва и още един играч с по-различен профил – петата колона на Кремъл в политиката и медиите у нас, активирана от руското нашествие в Украйна. Тя, без да забравя либералите и соросоидите, умните и красивите, евроатлантиците и глобалистите, с право видя в Кирил Петков основен враг, тъй като правителството му - с цената на конфликти с коалиционните си партньори и президента - предприе радикални ходове за прекъсване на зависимостите от Москва, каквито досега не бяха правени. И съответно с право Петков заподозря, че е свален тъкмо по волята на Москва.
Но и по методите им ще ги познаете: в петата колона тук Държавна сигурност (ДС) има запазено място - и като персони, доколкото биологията позволява, и като практики, познати още от разправата с „враговете на народа“. За тези служби любима форма на компрометиране е на сексуална основа. Най-добре е да изкараш набелязаната жертва гей, но ако това не става, трябва да излезе поне, че има любовница, както Кирил Петков отдавна е разработван във връзка с Лена Бориславова. И след като разработката за родоотстъпничество (друга любима форма на бившите служби) заради канадското му гражданско не даде кой знае какъв резултат.
Предизборната кампания е открита
Сексуалните компромати обаче са предпочитани, защото будят пикантни емоции, които лесно вкарват масовата аудитория в режим на пост-истина, а тя губи чувствителност към достоверността на информацията - и въобще към относимостта на сексуалния живот спрямо публичната роля.
В такава плоскост снимката на Петков и Бориславова, макар и в далеч по-мек вариант, напомня еротичните снимки на приятелката на кандидата от ДБ за кмет на София, излезли в предизборната кампания с цел той да бъде дискредитиран. Тогава обаче те бяха пуснати от жълта медия, докато сега особеното е, че източникът е обществената телевизия. Като прибавим и съпротивата на ръководството на БНТ да се включи в публичния дебат, за да защити поне от кумова срама жертвите на компромата си, се засилват подозренията, че конкурсът в СЕМ за нов генерален директор на БНТ бе умишлено провален, за да остане старият по време на предстоящата предизборна кампания. И да изпълни поети политически ангажименти.
Щом още отсега, и то от обществена медия, тръгват компромати, и като се има предвид, че в тези избори е заложена геополитическата ориентация на страната, не ми се мисли какво може да стане до 2 октомври. Но да не дърпаме дявола за опашката…
Автор: Георги Лозанов, Дойче веле
