Ако ‘София не е България’, както гласи един клиширан афоризъм, то със сигурност Студентски град не е обикновен град – поне в представите на онези, които са имали дори краткотраен досег с локалната културна общественост на „кампуса“. Специфичността на район ‘Студентски’ в столицата е толкова голяма, че тя би могла да бъде обект на обстойни социологически и културологически проучвания – достойни за докторска дисертация.
При студентите има всичко, отглежда се всичко, всичко трябва на всяка цена да се приспособи, всичко се потребява, всичко се заплаща, всичко е скъпо, всички гледат на теб като на ходещ финансов конструкт. Както се казва: всичката работа – втасала!
Ето защо е време да видим в действителност какво се случва отвътре в Студентския град. Това пространство носи толкова много колорит, че и „Джаковото кафене“ в „Чичовци“ бледнее като топос. Оглеждайки живущите и начина им на пребиваване в малкия академично-ориенталски свят, твърде лесно ще установим ТОП 5 на признаците, с които се характеризира територията от „стадионъ на НСА-ту“ до „ей, там, на ГМ-то“!
Признак 1: Аз и храната
Ако след като сте напуснали родната провинциална къща и сте се заселили „на широко у Софеата“, в Студентски, а у Вас тайничко работи усещането, че и супа не можете да си сварите – забравете безпринципните си тревоги! В квартала на богатите (студентите!) глобализационните процеси са на нивото на тоновете грим на чалга грандама, а пазарната икономика е като в държава от далечния (или пък дали не беше дивия!) Запад.
Тук всичко е готово за консумация, а Вие сте приятно изненадани, че единственото усилие да задоволите потребностите си е просто да отворите уста (и портфейл!). Веднага се повява обаче друг болезнен проблем, свързан с правенето на избор. Храната е толкова много, а Вие имате толкова малко… пари! Ето защо се научавате на принципни постановки, които винаги и безотказно работят.
Готови сте да вечеряте 100 грама ориз със зеленчуци от топлата витрина, но достойнството Ви говори, че и бедствени времена да настанат, в „мензата“ няма да идете. Та Вие сте бъдещ юрист или финансов анализатор, как така ще вечеряте в съмнителни „таверни“ и хладни механи?! Когато се прибирате в стаята фургон, погледът Ви отново се спира на домашната лютеница и бурканите с вакумирано месо, но Вие с хладнокръвно злорадство ги подритвате под леглото, понеже самочувствието Ви е преди всичко. Стоте грама ориз удовлетворяват същността Ви на съвестен потребител и галят образованото Ви его, че не сте като „онези прУстаци в стола, дето нямат нито пари, нито акъл!“.
През храната Вие заявявате собственатата си нова ‘софийска идентичност’, а бурканите с домашна туршия подарявате с любезно подмазвачество на домакинката на блока. Вашият кисел нрав на селянин Ви напуска с инициирането на благотворителната акция с вакумираните туршии към вкиснатата домакинка. Вие сте щастлив, че сте си „постлали“ я за някой нов матрак, я за някоя здрава тоалетна чиния, а лелката е във възторг, че пак е прецакала поредния неудачник с фалшивите си обещания!..
Въобще, по отношение на храната Вие имате различни преживявания, с които всячески се опитвате да заприличате на някой чужд, консумирайки ‘багета’, ‘мъфин’ или ‘салата „Айсберг“’, докато се борите с настойчивите желания на душата си за свинско със зеле и картофи по селски. Не забравяйте, един ден от Вас ще става правист или финансов анализатор, така че внимателно с храната! Но не се кахърете за другото – със сигурност човек няма да станете!
Признак 2: Аз и дискотеките
Ако Вие сте надъхан първокурсник с мозък, пападнал по неведоми пътища в бицепсите, живеете около актуалните чалготеки и мечтаете не само да пиете аноболите, а да се възползвате от тях, то значи мишкувате в Студентския град. При срещата с толкова много дискотеки отново на преден план изпъква вечното противоречие – наличието на толкова малко пари във Вашия буркан, пардон – джоб! Вие сте записали „нек’ва там педагогика“, колкото да се отърсите от мрънкащите роднини, но сте наясно, че трябва да поддържате топли връзки с родата на село като основен източник за финансиране на Вашите столични, светски разходи…
Парти с Криско, участие на Андрея, 50% намаление на алкохола – все събития, които, ако системно пропускате, значи не Ви е мястото в Студентския. Трудно се гради имиджът на плейбой с ланец, къса подстрижка, навирени мускули и перверзна усмивка, но.. ще търпите! Другият вариант е на нивата с ралото! Ако сте от женски пол, е драстично по-лесно, стига, разбира се, да си давате сметка, че външността Ви е поне малко по-различна от тази на Анита Мейзер. Поне малко по-различна..
В дискотеката лесно ще се похарчите особено ако приличате на всички останали. По тези места никой не толерира различието. Външността Ви на загрижен обществен просветител или културна социоложка не върви. Ако ще се правите на такива – или окупирате някоя сграда, килия, тоалетна, аудитория, или пишете скучновати анализи, които никой не чете, или дремете на студено пред Парламента. В Студентския град трябва да се оцелява с определен набор от качества, които периодично се актуализират между хитовете на Галин, Вашето его и ‘пластмасовия’ алкохол. Наздраве и.. „продължаваме напред“!
Признак 3: Аз и моята стая
Вие живеете в Студентско общежитие тип „бункер“, ако: не разпознавате чорапите си сред другите, нямате никаква представа кое от трите е Вашето легло, а хлебарките са членове на малкото полуразпадащо се семейство квартиранти. Понятието „лично пространство“ в общата стая трябва отново да оставите наред с възторжените си очаквания в родния дом. В студентския блок Вашето е и общо, а чуждото се присвоява. Само студентската стая е мястото, в което се съчетават оксиморонни понятия.
Само сред цялата бъркотия от панталони, загорели чинии, пръсната кутия кабърчета, използвани четки за зъби и дайджест по анатомия, Вие отново имате шанс да конструирате персоналната си идентичност. Вие живеете във Ваша собствена стая, когато сред хаоса, откривате порядък, когато се отвращавате от проветрения въздух, когато сред затворении завеси, кафе и мухлясъл хляб качвате левел след левел на ‘Лийк ъф леджънс’… А навън времето бавно и сигурно изтича към… сесията!
И точно тогава Ви обхваща строителен ентусиазъм, съзнавате количеството размазани мухи по прозорците, прозирате за липсата на перспектива в изчистването на цялото 12 квадрата пространство и излизате с похвално хладнокръвие от катеричата хралупа, защото Вашият напомпан приятел първокурсник вече Ви чака с пластмасова водка и усмивка.
Признак 4: Аз и спорта
Напоследък е изключително модерно да се тренира.. каквото и да било. Ако Вие не сте представител на Националната спортна академия и двигателната активност не Ви е заложена по учебен план, страховете свършват дотук, защото Студентски град е меката на фитнес индустрията. Тук имате уникалния шанс да трупате мускулна маса между единственото ви ставане от сън за следобедно кафе и нощните подвизи. Във фитнес магазините ще откриете всичко друго, но не и уреди за тренировка.
Поспестявате някой друг лев от излишни учебници, услушвате се за наема на общежитието, забравяте да си внесете семестриалната такса и ето Ви солидна сума за синтетични продукти от първа необходимост. Трябва Ви само малко вода и поне още също толкова малко акъл, за да смесите прахчетата. И ето, здравей, Живот! След няколко седмици на неистови вдигания на… свещената бутилка с „Нацепин“, Вие се превръщате в идеалния нощен представител на Студентския град.
Характерните Ви белези са следните: мускулните Ви клетки са повече от мозъчните, вратът Ви е по-дебел от дискотечна светеща топка, съзнанието Ви е по-плоско от идеално глатката повърхност на Галилей („Кой е тоя Галилей we?!“). Вие се числите към групата хора, които по цял ден хапват банани с ориз, а през останалото време контролират нивата на Менделеевата таблица в организма си.
Вие сте пичага с качества на фитнес инструктор, но в действиетелност нямате представа за принципната разлика между гира и дъмбел. Мускулите Ви са едни такива.. воднисти, както и целия Ви живот между кръчмата и бутилката с пластмасова химия. Вие сте спортист и спиртист! „Падни за десет… шота!“
Признак 5: Аз и образованието
Докато сте ставали студент, всички са Ви натяквали как образованието е най-важното нещо в живота, как то носи престиж и добра заплата, как ще се издигнете в обществото и тем подобни красиво-сладникави афоризми… Вие обаче вече сте на 21 и не можете да чакате толкова много време, за да успеете „в тая скапана държава“! Иска Ви се моментално да се заемете са някоя далеверка, да прецаквате другите „тъпи студенти“ да внасяте и изнасяте контрабандни стоки по таверните, докато колегите Ви ходят на някакви си лекции. Това да стоите по цял ден в университета, Ви се струва почти толкова безсмислено, колкото и да ходите на стаж или работа. Тези неща не са за Вас.
Вие сте находчив, предприемчив, креативен, с мениджърски дух и дъх на чесън. Нямате време за книги, става Ви лошо само като погледнете томовете по Римско право на съквартиранта си. За Вас е отреден друг Живот и той не минава нито през Алма Матер, нито през УНСС, нито дори и през Минно-геоложкия. Вие сте дошли в София с една единствена цел – да паразитирате върху държавната поръчка и обществото, пребивавайки в Студентски град.
Тези „Социални дейности“, дето сте записали, са за пред наивните Ви родители, работещи в действителност честно и почтено, за да Ви осигурят наченките на бохемски живот и содомия, за които толкова сте мечтали! Ех, колко хубаво е да си студент: прецакал държавата, надвил задъханата университетска система, залъгал мама и тате, отдал се на свободата, вмирисана на соево кебапче, некачествена марихуана и евтин дискотечен мухозол! Благодарение на образованието, Вие постигате кръгозора на мечтите си. Кръгозор от злоба, арогантност и безсърдечие! Вие сте виШист! Честито! А сега минете в пас, защото Животът раздава картите!..
И така..
Това е само ТОП 5 на признаците, по които да познаем откъде сме и къде живеем. Всяко допълнение на класацията е добре дошло. Само, моля Ви, не го правете, докато хапвате ‘земел’ с домашна туршия, че и без това достатъчно се е размирисало на вкиснато и спарено! Достатъчно, за да не го търпим вече..
Автор: Румен Скрински
