В един и същи ден възтържествувха лично Станишев и неговата инициатива проектът край концлагера в Белене да бъде подложен на всенародно гласуване. И това се случва в края на управлението, което уж закопа руската атомна амбиция край концлагера и уж щеше да разкопае далаверите на другарите и да ги натика ако не чак в концлагер, то поне в днешния демократичен затвор.
Вместо това ги натика на ПЕС в …не, не кучето там, където обещаваха на ги напъхат толкова яростно, а точно обратното: помогнаха им да станат лице на ПЕС.
Повтарям, ако не съм ясен: буквално по едно и също време, когато Станишев е избран за (постоянен вече) лидер на Партията на европейските социалисти и да го превърнат по този в нещо като нов Георги Димитров в очите на своите привърженици (защото от времето на Сталин и Коминтерна не е имало българин на толкова висок международен червен пост), управляващите избраха да дадат зелен светофар на червената идея за референдума.
Колкото и да предричат провал на БСП на референдума, очертаващ се през април, от ГЕРБ няма как да отрекат, че той беше предизвикан от червените.
Дори и Бойко Борисов, който няма проблем да нарече черното бяло и да обърка цветовете на националния трибагреник в изявление, в което заклеймява гавра със същия трибагреник, не намира думи да отрече успеха на Станишев и на партията му. Просто няма как да се отрече, че това е личен триумф с колективни последици. Да станеш шеф (при това за втори път) на ПЕС не е като да отгледаш пес и да го подариш на Путин.
Случаят е обратен: ПЕС отгледа Станишев, който тези дни, макар и без да се „хвали“ пред другарите и другарките в България, спестявайки им неприятната за тях истина, се озъби на Путин от името на ПЕС във връзка с недемократични практики в Русия. Не сме чували подобен лай срещу Кремъл лично от Борисов.
В същото време Станишев се кара на Борисов, че разлайва кучетата в Москва…
Кашата е пълна и е надробена в количества, като за кашалот, но я сърбат не Борисов и Станишев, а водените за носа българи. Главните готвачи на буламача в този мач на преструвките са онези, които отдавна пресолиха манджата с възстановяването на двуполюсния модел на управление в България.
Най-напред разбиха двуполюсния модел с тарана Сакскобургготски, а сега трамбоват гроба му с ГЕРБ чрез любезното съдействие на въведения в политиката от Сакскобургготски негов храненик… пардон, охранител Бойко Борисов.
С неизпълнените си закани Борисов героизира „страдалците“, които обаче се възползваха максимално от кухите страхове от репресии от страна на един вербален антикомунист, влюбен в символа на българския комунизъм Тодор Живков и очевиден негов последовател като начин на мислене, и поведение в стила на „човека от народа“.
Най-добрата илюстрация за взаимодействието на скачените съдове в новия двуполюсен модел се видя в предаването „Панорама“. Кадровикът на ГЕРБ Цветан Цветанов обвини невъзмутимия бивш червен министър (и все така влиятелен фактор в задкулисието на българската енергетика) Румен Овчаров, че е пряк участник в корупционните схеми за АЕЦ „Белене“. И това го казва самият вътрешен министър!
Ако е така, както мнозина вярват отдавна, защо тогава Овчаров не е вкаран в онази кошара с железните решетки и триумфира в националния телевизионен ефир като победител?
На кухо дрънчат обвиненията към всеки, който се съгласи за нещо със Станишев и компания, че така подпомага червените и тяхното завръщане във властта. Защото никой не се старае повече в това отношение от другарите и другарките от ГЕРБ под вещото ръководство на др. Бойко Борисов.
Общата цел на двата скачени съда е да не допускат да се „намъкне“ някой между тях и да наруши преливането на услуги в рамките на театъра, в който ролите са раздадени по заслуги към една и съща кърмилница на юнаците, що бозали от прехода вече 22 години.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
