(Хипотетични очерци на Трета световна война)
Действащи лица: Владимир Владимирович, Сергей Викторович и Силвъри Ийвълтън.
Кремъл. Кабинет с дървена облицовка. Върху дървото има закачен двуглав орел. Упояваща тишина. Шум от почукване по вратата.
Владимир Владимирович: Заповядайте!
Сергей Викторович: Привет, Владимир Владимирович!
В. В.: А, Привет, Сергей Викторович!
С. В.: Преди да продължим разговора, искам да напомня за още един път, че с актове на военна агресия...
В. В.: Сергей Викторович...
С. В.: Не показваме родината си като силна, а тъкмо напротив...
В. В.: Сергей Владимирович, оценявам Вашата загриженост, но тук... Всички сме пораснали хора, нека си говорим по същината на въпроса.
С. В.: Хубаво. Същината на въпроса е: всичко е под контрол, войските ни са в Западна Полша, до Молдова на юг и почти завзели Осло до този момент. Войниците на Норвегия яростно бранят територията си, но те са само 219, така че можем и просто да ги заобиколим. Флотата на НАТО е напълно победена в Черно море и е отблъсната от водите край Копенхаген. Военните успехи са завидни за кампания, която се простира само три месеца. Но...
В. В.: Но?
С. В.: Владимир Владимирович, войната е особен риск, тъй като...
В. В.: Сергей Викторович, диктувам (чете от документ): Успех в Естония за 12 часа. Завладяна е Литва за още 17 часа. Латвия – след 36. Финландия отне две седмици. Полша – почти победена за 27 дни. Вярно, малко по-бавно от Хитлер, но само защото не искаме обща граница с Германия толкова бързо. Само подчинението на Украйна отне два месеца и половина, по-дълго от очакваното. Швеция отне един месец, както и още една седмица да екстрадират феминистките им в затвори в Сибир. Сергей Владимирович, поправете ме, ако греша, но това е най-успешната офанзива в европейската история до момента.
С. В.: Добре, но има един проблем: съпротивата на местното население.
В.В.: Пф, нищо работа. Нали затова смятаме да оставим Германия без окупация. Просто нареждаме танковете на границата, американците се изтеглят набързо с пълни гащи и Ангела въвежда нов данък: „Компенсация за санкциите срещу Руската Федерация“ (виж само как звучи, а?). Стискаме си ръцете и точим евро. Германия е голяма и стабилна страна, ще ги оставим те сами да си се разправят с размириците. Няма нашите редници да въдворяват дисциплина, я, не са тренирани за пъдари! Франция ще направят, каквото и немецът реши. Останалите страни в еврозоната няма да имат избор. И всичко отива в нашия джоб, нали така?
С. В.: Да, Владимир Владимирович, но пропускате важния детайл: Русия е най-нехаресвана от 91-ва насам. Считат ни за агресори...
В. В.: Това ще се поправи. Защо не счетоха САЩ за агресори, когато ни заплашваха с флота в Балтийско море и провокираха тази война? Когато си играеха на медийна война с нас заради Сирия? Ще вкараме в медийното пространство повече кадри на техни атаки срещу нашите войници, те също се бият със силите ни! Цели 14 870 войници загубихме от американско оръжие досега! В Германия с кого бихме могли да имаме сблъсъци, освен с американските войници? С тридесет и седемте професионални германски войници? Не ме развеселявайте, това е като виц.
С. В.: Виц, не виц – това е положението! Много пацифисти има в Европа и с право. А казвам да се променим.
В. В.: Какво визирате точно?
С. В.: Вижте. (накланя се напред) Дочухме комуникация от Белия дом.
В. В.: Дочули сте?
С. В.: Такива неща не се дочуват случайно, съгласен съм. Затова колегите на другия континент вероятно са искали да дочуем съобщението. Щом чуете посланието, Владимир Владимирович, ще разберете.
В. В.: Заинтригуван съм?
С. В.: Колегите в САЩ смятат, че силите и позициите са изравнени. И тотална война би била унищожителна и за САЩ, и за Русия. Както и за всички страни в двата лагера. Затова все пак е добре да има война, но без много жертви. Например: ракета пада, но с 200 метра встрани от целта, умират 4-5 войници, а не 200-300. Цивилни жертви – само по изключение.
В. В.: Те предлагат фарс? Война-фикция, колкото за пред медиите?
С. В.: Идеята е добра, помислете! Хората в Европа ценят правото на живот повече от всичко и поради това войната е осуетяваща интересите им. Губим рейтинг, ако сме твърде агресивни. Но главното е: ракети все пак трябва да се изстрелват, артилерии трябва да бучат, самолети трябва да бомбардират, за да има работа за военната индустрия и да има обмяна на...
В. В.: Капитал!
С. В.: Точно така! Разговорът в Белия дом е записан и прехвърлен на незащитени сървъри, за който американците знаят, че имаме достъп и че можем да проследим информацията.
В. В.: Трябва да призная, че другарката Силвъри има поглед. Женска хитрост! Дори завиждам, че сам не се досетих за тази идея. Така ще изглежда все едно не желаем война и от двете страни. Ще жалеем за загубения мир, за безпочвените идеологически разлики, дрън-дрън, а керванът ще си продължи...
С. В.: Да, Владимир Владимирович!
В. В.: Добре. Но преди да започнем да правим така, искам да завладеем и Австрия, харесват ми брадвурстите и Stiegl.
С. В.: Но...
В. В.: Няма „но“! Щом си взех Крим през 2014-та и Виена ще си взема през 2017-та!
С. В.: Слушам... Разрешете да изляза.
В. В.: Давайте, давайте...
Сергей Викторович излиза. Останал сам на бюрото си, Владимир Владимирович изважда от едно чекмедже молив и тефтер с политическата карта на Европа. Старателно оцветява територията на Австрия в червено. След това въздъхва със задоволство и вътрешен мир и поглежда мечтателно през прозореца. На другия край на света над пареща чаша чай една съсухрена и свирепа дама кисело съска в телефона.
Силвъри Ийвълтън: What do you mean we still can’t bomb Assange?!
КРАЙ.
* Текстът е на Георги Стоянов - магистър по Психология на здравето в СУ "Свети Климент Охридски" - и е публикуван с разрешението на автора.
