На нов феномен сме свидетели ние, българските хора от днешното време. Пълна, частична или зараждаща се криза мъчи политическите партии, цялата партийна система.
Доколко това е заслуга на Бойко Борисов, след време други ще кажат. И ако е така - това негов принос ли е или грях.
Ето какво се случва с българските партии в днешно време, свидетели сме му:
- БСП е на път да се разцепи на две. Не само заради болните политически амбиции на бившия президент Георги Първанов. След 50 години управление против хората, тази партия динозавър, която помни тесните социалисти и стачката на пернишките миньори от началото на ХХ век, е дотолкова амортизирана от вътрешнопартийни битки, кариеризъм и лакейство, че нищо вече не може да я спаси от моргата. Няма такава партия в посткомунистическа Европа, дори каката, КПСС, отиде в небитието, отнасяйки със себе си и болшевизма, и Хрушчовото размразяване, и Брежневския застой, и Горбачовата перестройка. При нас, тук и сега обаче, след Първанов и при наличието на Станишев, нищо добро не чака БСП. Не само апаратно, а и електорално, разцепването й на две ще я маргинализира окончателно и ще я довърши като фактор. Рано или късно.
- Още от първите години на прехода ДПС престана да бъде партия от класическия вид. Още оттогава авторитаризмът на лидера й я превърна по-скоро в братство и съзаклятие, най-вече за политически и финансови машинации. Символ верую на предводителя й, както и на заобиколилите го апаратчици нагаждачи, е през четири години да довеждат до урните, строени - уви - под команда и без изключение, обикновените хорица с турско самосъзнание, за да пуснат бюлетина за лидера и антуража му от клакьори и послушници. Ала и ДПС вече не е същото. Бягството на Доган от политическото ежедневие, доброволната му самоизолацията, повсеместните далавери, а така също и лишаването от чужбинските гласове, са изтласкали мандатоносителя на две правителства до битката на живот и смърт с 4-процентния праг за влизане в парламента. А и Доган, казват, не бил вечен... Макар някои да оспорват това.
- В Атака вече треперят, дали пък няма да последват примера на РЗС и да останат без парламентарна група. Колкото и да треперят обаче, случката ще се случи. И понеже днес за тази партия трябва да се ползва семейната терминология, разводът на поне двама-трима от ръководството й с лидера Волен Сидеров е въпрос на време. Никак не е чудно, ако до някой месец там останат само той и Павел Шопов. Сам си е виновен. Той позволи да излезе на показ коша със семейното бельо, и то така, че най-отгоре членовете и симпатизантите му да видят неговите носени гащи. Атака линее електорално не само заради интимните тайнства на лидера й. Тази партия се люшка от крайно ляво в крайно дясно още от пръкването си, което в годините събираше недоволството ту на по-умерените й членове, ту на екстремистите в нея. А може би на Атака просто й е дошло времето да си стяга багажа от българското политическо пространство...
- Колкото до СДС и ДСБ, не сме забравили, че някогашната синя формация всъщност отработи модела на цепенето. И главен художествен ръководител на това тънко изкуство бе (и си остава) маестро Иван Костов-Командира. Впрочем, него вече го подпочнаха за пореден път - четиримата напуснали файтона на ДСБ са все меродавни негови сътрудници, част от играта му. На Мартин Димитров пък проблемите му са електорални - него просто не го харесват и все по-усилено се говори, че отдолу му мислят разни неща. Главно кадрови. За СДС - толкова, както се казва, за (полу)покойника да помълчим.
- След разпадането на парламентарната му група, Яне Янев все повече става човекът-партия. И овреме се погрижи да оцелее поединично. Схвана, че агонията му ще може да се удължи единствено като се сдобри със силните на деня. А и папките му някак секнаха. Някой го наказа, но едва ли за непослушание.
Колкото до НДСВ, то бе така измислено - да вземе акъла на по-лековерните, да поуправлява мандат, мандат и половина, докато тези отгоре, и най-вече Симеон, се нагушкат - кой с имоти, кой чрез банкови транзакции, и т. н., и после да се скрият. Е, скриха се, няма кой да им потърси сметка, а и те се барикадираха със специално измислени за случая закони. Прекараха цял народ юпитата и техният царствен лидер...
Какво идва? Кунева и някаква ГОРДА-а (казват била мафиотска) групировка. Виждали сме ги много. И двете събират стари, но понапудрени муцуни. Нови хора били станали, с нови идеи и нови амбиции. Малко от нас им вярват, защото - колко стана? - почти 23 години вече все този филм гледаме. Така че - до второ нареждане (и подреждане) - сме осъдени на Бойко Борисов. Което може би е шанс...
