На фона на голямото количество мои публикации в различни сфери, двете мои защитени дисертации и 11-те доведени от мен до защита докторанти, най-сетне една непозната ми до този момент медия (Actualno.com) публикува мой материал със заглавието "Какво ни трябва, за да се оправим?", за което се чувствам особено благодарен на домакините на сайта.
Във въпросния мой материал констатирам някои факти, свързани с иновативната активност на отделните нации и тяхното стопанско развитие, както и възможния път за нашия национален просперитет. Вижда се, че дамите и господата – депутати, преобладаващо с дипломи в областта на хуманитаристиката, не обръщат внимание на подобни като тези мои разсъждения, защото a priori смятат, че са хванали Господ за шлифера, а още по-вероятно, не ги разбират в достатъчна степен. За сметка на това в Парламента продължава боричкането за това "кой да води бащина дружина", а парите (според премиера: 15 милиарда € за програмния период 2021-2027 + 14, от които 9 милиарда € грант за подпомагане на последиците от пандемията) от ЕС, които ни се предоставят за следващия програмен период, стоят пред нас и някой трябва спешно и аргументирано да ги поиска,а по-късно и да ги вземе, но не като от лотария или като по милост, а само и единствено с помощта на обосновани и стойностни проекти, защото конкурсно-проектното финансиране е единственото доказано ефективно. В тази връзка отново седнах пред клавиатурата и предлагам продължение по темата.
Всяка година дефинирам пред моите студенти в лекцията "Иновации и бизнес" понятието иновация, а като естествено продължение на тази лекция правя задължително и упражнение със съответния учебен протокол, в който всеки студент, основавайки се на прост иновативен пример (щипка за пране с оптимизирани ръкохватки, кламер за хартия с увеличена сила на притискане, кабърче с ергономично оптимизирана опора и т.н.), предлага свое иновативно решение с подобна трудност, което оформя в духа на изискванията за написване на текста на потенциално свидетелство за полезен модел. Трябва да констатирам, че интересът към тази тема от страна на студентите е много голям, а, за моя радост, много са онези мои бивши студенти и докторанти, които реално и успешно в своя живот вървят по пътя на иновациите. Някои от тях дори залагат имоти на своите родители и получават банков заем, който трансформират в производствен бизнес, купувайки машини, технологична екипировка и суровини,с убеждението, че подходът им е правилен и, в крайна сметка, успяват и печелят. А както е известно, включително и от правилно прочетените думи на нашия неоспорим национален идол Васил Левски ("ако спечеля, печеля за цял народ"), националната полза е сума от множеството индивидуални. Обикновено личната печалба, постигната с иновация, ражда следваща иновация, защото вечна иновация няма (иновацията съществува до изчерпване на нейния потенциал), а тя, от своя страна, създава нова печалба и т.н. Това е естественият цикъл за развитие на производствения бизнес, който създава нови работни места, за които се наемат нови работници, разширява се производствената база въз основа на релацията "апетит–ядене" и на пазара се предлагат и продават стоки с добавена стойност. И така, нека като начало, и за кой ли път,да дефинирам понятието иновация.
Иновацията, или в превод нововъведението, е мисловен и впоследствие реален продукт, основаващ се на нова идея за конструкция или технология, която, когато се приложи и материализира в практиката, донася конкретна полза, измерваща се с пари от реализираната печалба или отчитаща се като положителна обществена придобивка.
Предпочитам да използвам в предходното изречение думата обществена вместо социална, което е едно и също, защото някои хора, когато употребяват под път и на път думата социален (-на, -но, -ни) сякаш мед им капе от устата, а всъщност не разбират в дълбочина смисъла на тази дума.
И така, много добри идеи и теории витаят в главите на хората в определени среди, и като цяло в общественото пространство, но до момента, в който тези добри идеи все още не носят някаква реална и материална,или обществено измерима, полза за отделния човек, или за група хора, тези добри идеи и теории остават в сферата на добрите намерения и пожелания. Иновацията е продукт на иновативното (креативно, изобретателско, новаторско, в миналото рационализаторско) мислене на отделния индивид или на група хора, свързани в съвместната им работа, която изисква да се иновира, създавайки нови (различни, усъвършенствани) технически (конструкторски и/или технологични) или организационни подходи, които носят материална полза за отделния човек, за групата хора и, в крайна сметка, за обществото като цяло. В този смисъл може да се говори за иновативно мислещи хора, за иновативни браншове и предприятия, и дори за иновативнинации. В предходната ми публикация това беше илюстрирано с диаграма, според която ние, българите, сме се закотвили от години, за съжаление, на предпоследното място по иновативна активност в Европейския съюз (ЕС). Какво следва от тези мои разсъждения. Ще се опитам отново, този път конспектно и по друг начин, да маркирам моите основни тези.
Първа теза. Никоя нация не е започнала своето стопанско развитие без ишлеме-индустрия. За сведение, ишлеме индустрията е такова производство, при което се ползва чужда технология (вкл. и суровини), която се реализира с местен, най-често, евтин труд. Обикновено, под въздействието на геостратегически фактори или в съответната моментна ситуация, някоя по-голяма и по-силна нация влияе върху друга по-малка. Ние като по-малка нация сме били винаги "обгрижвани" от различни, по-силни от нас, нации и това е съвсем естествен процес. Преди 14 години успяхме да намерим своето място в рамките на най-успешния в световната история мирен проект, наречен ЕС и, като преобладаващо мнение, вкл. и от страна на моята скромна личност, този наш избор е единствено правилният. Следователно за нас, в рамките на европейската солидарност, която се изразява в подпомагане на по-слабите от страна на по-силните, можем и трябва да се възползваме по най-рационалния начин от тази възможност. Пътят е един единствен: интензифициране на индустрията и оптимизация на земеделието, както и на съпътстващите ги дейности, при активиране на екологосъобразни собствени технологии, основаващи се най-вече на собствени иновации.
Втора теза. Всяка държава, която осигурява своето стопанство само и единствено от туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, може да бъде наречена скромна в икономически план, за да не кажа бедна, защото тези съпътстващи браншове са функция от споменатите два в първата ми теза. Хората с иновативно мислене в рамките на нацията, които са успели да реализират своите иновации са сериозен потенциал на първо място за себе си, после за предприятието, в което работят или управляват (или притежават), за бранша и като цяло – за нацията. Страните по света, в които се цени и се поощрява целенасочено иновативното мислене, са в групата на най-силните икономически нации.
Трета теза. Практиката показва, че хората от една нация живеят добре когато използват ефективно своите природни ресурси (нефт, газ, подземни изкопаеми, водни, соларни, ветрени и ядрени енергийни източници) или, при недостатъчно природни ресурси и малка територия, какъвто е нашият случай, насърчават целево иновациите и печелят от тяхната реализация. Примерите по света са много, но най-отчетливо се налагат тези от последните десетилетия в Далечния изток или, както образно ги наричат "азиатски тигри". Първият христоматиен пример в това отношение във времето, непосредствено след Втората световна война е свързан с третата в момента икономика в света, Япония, която, подобно на нас, няма голям природен потенциал и територия, но разчита за своето развитие главно на собствените си технологии, основаващи се на собствени иновации.
В зависимост от водената национална политика, както и от иновативния потенциал на нацията, са възможни четири комбинации, илюстрирани на фигурата.
Релацията природни ресурси - иновативност
Според тази фигура нациите се разпределят неравномерно в четирите обособени квадранта. Малко са, броят се на пръсти, тези нации, които попадат в горния десен квадрант.Малко повече са тези, които попадат в долния десен, но големият брой нации, в т.ч. и голямата част от силните европейски държави, се намират в горния ляв квадрант. С достатъчна увереност може да се смята, че в момента ние се намираме в долния ляв и доста наситен с нации квадрант, и нашата цел трябва да бъде придвижването ни нагоре към горния ляв квадрант. Друг път за нас няма.
И това дали тази или онази партия ни управлява, дали този или онзи управляващ е по-интелигентен или по-образован от другия, са вторични, макар и немаловажни,фактори. Основният ни проблем като нация е неразбирането за промяната за нашето място в зависимостта иновативност-ресурси, илюстрирана с фигурата по-горе и най-вече доколко днешното ни моментно според показаната матрица ни задоволява. Ако у нас се наложи трайно мисленето, че можем да си стоим до безкрайност в левия долен ъгъл на диаграмата, това означава, че нищо не трябва да правим. Седим си там и чакаме евентуално неволята да ни помогне.В този случай ще бъде достатъчно т.нар. задкулисие, което за никого не е тайна, че съществува у нас, и то не от днес, да продължава да ни управлява зад кадър, подобно на ловенето на риба в мътна вода. Останалите страни от ЕС ще ни сочат като най-бедните и толкова, макар че мен в личен план, а и за мнозина други като мен, това ни положение е повод за срам. Но, ако управляващите ни достигнат до разбирането, че не е достойно или не е целесъобразно да продължаваме да поддържаме мътната вода, в която задкулисието лови рибата, ще трябва да направим така, че само и единствено качествени българи – тези, които виждат в цитата на Левски правилния подход за нацията ни, ще трябва да излязат на преден план и да поемат отговорността за управлението на държавата. В този момент най-малко са ни необходими импровизатори и кресльовци.
Накрая, в качеството ми на непоправим оптимист, ще кажа: били сме силни някога и пак ще бъдем! Но кога – от нас зависи?
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
