Приблизително от над половин век насам офшорните зони са термин, който съществува в правния световен мир. Накратко офшорната зона дава възможност на хора и компании да си държат парите, за да не плащат данъци в родната държава. Затова и избухналият като старт на седмицата скандал Panama Papers всъщност има доста хумористичен оттенък.
Какво накратко е Panama Papers? Това са връзки между конкретни физически и/или юридически лица, които са си отворили офшорни сметки или са създали офшорни компании от различни видове – например тръстове, за да не позволят на съответната държава, в която развиват дейност, да ги облага.
Кое е смешното и лицемерното – смешното и лицемерното е, че в цяла Западна Европа, където Panama Papers стана топ новина, има куп държави, в които не е престъпление да имаш офшорна сметка/компания, стига да си ги декларирал пред съответните данъчни служби. На всичкото отгоре така е от много, много дълго време. Такъв например е случаят с еврокомисаря по енергетиката и климата Мигел Канете и офшорната компания на жена му. Тя е декларирана в Испания, за нея данъчните са знаели. Декларирана е като компания без дейност, но да не забравяме, че никой не създава компания, за да не развива тя никога никаква дейност. С други думи – все някога тази фирма е имала някаква дейност, но не съм чул Канете и жена му нещо да са били гонени преди 3, 5, 10 или колкото щете годинио. Нещо повече – в "най-великата демокрация" на света т.е. САЩ например си има отделна офшорна зона. Става въпрос за американска територия – щатът Делауеър, в която офшорната дейност си е нещо напълно законно, изхранващо не само богаташите, които се възползват, ами и "обслужващия персонал" т.е. най-обикновени хора. И незнайно (всъщност съвсем знайно) защо няма една хубава кампания за затварянето ѝ от големи медии - като "Маями Хералд", които са участвали в разследването Panama Papers. Да не говорим за председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който хем като такъв тръгна да бори данъчните измами, хем държавата, на която беше премиер - Люксембург, е данъчен рай.
Как е у нас - имаме специален закон по отношение на офшорките – нормативният акт с крайно дългото име Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Ако още не сте се отказали да четете след двата реда име на закона, да уточня, че в него има отделна глава на име "Забрани". В нея ясно се посочва какво се забранява, когато става въпрос за офшорно дружество. Забраните са 28 на брой и в нито една няма написано български гражданин/фирма да не може да си отваря офшорна сметка или да създава офшорно дружество. Законът беше направен от Йордан Цонев и Делян Пеевски – някой да хвана тогава сопата така, че този закон да бъде кратко и ясно написан "Българи, български компании и опериращи на българска територия физически и юридически лица нямат право да отварят/притежават офшорна сметка/компания"?
Какво се оказва в крайна сметка – медийното внушение е, че под ножа падат всички, независимо от каква националност са и какво всъщност е законодателството, спрямо което трябва да отговарят. Едно огромно лицемерие. Получава се така, че същите тези, които сега се възмущават, не са сторили достатъчно, за да пише в законодателствата на държавите им, че офшорната дейност е престъпление при всички случаи и без изключения. Парадоксът и причината за безспорен гняв е, че сега почти навсякъде законът е такъв, че едни обикновено много богати хора могат да крият данъци. По-бедните се възмущават, обаче не хващат сопата, за да променят нещата – дори няма истински дебат за такава промяна. И повечето забравят за какво става въпрос в мига, в който прочетат/видят/чуят за скандал като Panama Papers. Хайде сега да поахкаме и поохкаме по Facebook и Twitter до следващия път.
Автор: Ивайло Ачев
