Българската православна църква почита свети цар Борис Покръстител на 2 май. Тогава се чества и годишнината от покръстването на българския народ. Тържествата обикновено се провеждат в Плиска с участието на духовници и видни фигури от местната и централната власт.
Община Каспичан обаче, подкрепена от Варненската и Великопреславска митрополия, обяви, че до края на месец юни планира да внесе в Министерски съвет предложение 2 май да стане официален празник. Кметът на община Каспичан Милена Недева отива по-далеч, използвайки формулировката "национален празник".
Разликата между официален и национален празник е огромна. Национален празник на Република България е 3 март. И можем само да се надяваме, че инициаторите на въпросната идея нямат предвид 3 март да бъде отменен като най-важна дата в празничния календар, бидейки заместен от 2 май.
Защото идеята 2 май да е официален, камо ли пък национален празник, не е добра.
Да, принципно всички бихме се радвали на още някой и друг почивен ден. Противно на масовите лъжи на българския бизнес, страната ни е едва някъде по средата в класацията на европейските държави с най-много празници. И имайки предвид хилядолетната ни история, настоящите празници дори са минимумът, който може да бъде посочен. Следователно - мегдан има.
Само че едно е да определяме исторически дати, а съвсем друго - религиозни. Дори в световен мащаб държавите нямат практиката да обявяват за официални празници приемането на настоящата си религия. Е, изключение прави Русия, която през 2010 г. реши да направи 28 юли празник на покръстването, но имайки предвид факта, че Русия по принцип гледа на себе си като на опекун на православието, това решение не е особено изненадващо.
Въпросът е обаче има ли нужда българският народ от подобен празник и дали той е уместен. Обективният отговор би бил по-скоро не.
Българинът никога не е бил особено религиозен. Ние изповядваме по-скоро някакъв тип православен атеизъм. Езичеството така се е преплело с християнството, така го е принудило да приеме неща, които всеки свещеник иначе би заклеймил, че да се заблуждаваме в чистотата на българското православие е напълно ненужно.
Второ, да презнуваме покръстването, означава да приемем по презумпция, че то е един безспорно добър и полезен акт, избавил ни от тъмните времена на варварските вярвания и извел ни до пътя към "правилната" религия. А това е спорно твърдение. Борис покръства народа си, не защото смята, че християнството превъзхожда старата българска вяра, а за да обедини държавата си, разкъсвана от междуособици, етнически и религиозни различия. Това е бил мъдър държавнически ход, но в никакъв случай безспорно добро решение от гледна точка на вярата.
С поведението си българският народ продължава да доказва това до ден-днешен. Половината, а вероятно и повече, от ритуалите, традициите и обичаите ни не са християнски. Толкова много празници днес празнуваме от векове, много преди християнството. Толкова много българи заявяват, че са вярващи, но не и религиозни, защото приемат вярата като лична свобода, която няма нужда от догмите, ограниченията и правилата на църквата.
Българският народ, със всеки свой празник, със всеки свой обичай, доказва, че християнството не е безспорен и незаменим фактор в неговия живот. Затова и досега не е имал нужда от празник, който да го отбелязва. Няма нужда и за в бъдеще.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Автор: Десислава Любомирова
