Външно министерство смята да озапти с нов закон хилядите български граждани, тръгнали да търсят препитание зад граница без договори. Според министър Николай Младенов, колкото и абсурдно да звучи, трябва да има закон за отговорността на българската държава към гражданите й в чужбина. Той да регламентира кога и как страната подпомага изпаднали в беда хора.
Налудничавата идея е продиктувана от последния случай на измамени с обещание за работа граждани, които бедстват в Швеция. По последни данни става въпрос за 1200-1500 души, пристигнали в страната да берат боровинки. След като се разбрало, че плодовете са зелени и друга работа няма, главатарите им ги принудили да ровят в кофите за боклук, за да се изхранват. Някои от тях даже били изоставени да бедстват в горите в северната част на Швеция, където уж трябвало да работят.
За скандалния случай се разбра чак след като група от пострадалите успя да се добере до българското посолство в Стокхолм и лагерува в продължение на дни в автобус пред него за ужас на местното население.
Първоначално българската държава отказваше да финансира връщането им в родината, позовавайки се на съществуващите разпоредби. Според тях посолствата могат да предоставят средства на изпаднали в беда граждани, само ако техни близки предварително са ги внесли по сметките на външно министерство.
Оказа се обаче че закъсалите в Швеция са предимно бедни български роми, които нито в родината, нито някъде другаде по света имат роднини, можещи да платят 200 евро за тяхното връщане. Кметът на Трън например даде всичките си средства за представителни нужди от 2000 лв., но парите стигнаха за билети на едва 9 от общо 400-те негови съграждани, закъсали в Швеция.
За да спре разрастването на скандала, българското правителство отпусна средства за връщането на измамените и изпрати дори армейски автобуси да ги вземат. Премиерът Бойко Борисов поиска от министрите си мерки подобна помощ да се оказва само в краен случай, защото по думите му „човешката глупост минава всякакви граници на моменти”.
Дали обаче само тя е причина за зачестяващите измами с обещания за работа в чужбина?
Репортажите за първите завърнали се показаха изключително бедни и трудно говорещи български роми. Никой от тях не бе сключвал предварителен договор за работа, така че формално няма как да си търси правата. А и дори някой да им е предложил нещо за подписване, те няма как да го разберат, защото са неграмотни. Следователно не са в състояние да проверят и дали представящият им се за трудов посредник бос има лиценз за държавата, за която ги наема.
Затова какъвто и закон да напише външно министерство, няма как той да спре такива хора да тръгват на юнашко доверие да търсат прехрана в Европа.
Преди Швеция подобни случаи имаше във Финландия, Холандия и Франция. Въпрос на време е и друга държава да изпищи от някоя многолюдна българска ромска група, която лагерува на нейна територия. И така ще е, докато българските власти смятат, че интеграцията на малцинствата е въпрос на стратегии и програми за пред Брюксел, а не на реална работа с тях.
Kafene.net
