На един професионален форум имах възможността да се запозная както с проектобюджета за 2022 година на настоящето правителство, който влезе на първо четене в пленарна зала на парламента, така и с мнението на няколко господа икономисти, в т.ч. и със задочно изказаното в писмен вид становище на бившия премиер Иван Костов. Форумът, в който участвах, прие с мълчание последното писмено становище и само един участник заяви, че не го приема - без да се обоснове. Моя милост, поради силно ограниченото време за изказвания, нямах възможността да взема както задълбочено отношение по това становище, така и по мнението на въпросния участник, но по същество подкрепих становището на Костов, защото то е достатъчно точно и професионално. Искам да коментирам тезите, върху които се гради критиката на бюджета в това становище? Те са пет:
• необосновано оптимистична макрорамка;
• висок риск за събираемостта на бюджетните приходи;
• прекомерно високи предвидени разходи - или, както доста необичайно за своя стил, но достатъчно красноречиво Костов е формулирал оценката си - "разгащване с разходите";
• дефицитът за 2022-ра не е прекомерно висок, но създава прекомерно висок риск за следващата 2023 г.;
• публичният дълг ще нарасне със скок;
Нека и аз се аргументирам за тази моя подкрепа относно становището на Костов. Веднага ще кажа, че го правя не за това, че сме съмишленици и бивши съпартийци. Между другото, с много мои бивши съмишленици и съпартийци сме се отдалечили дотолкова един от друг, че, ако кажа че не се търпим, няма да е преувеличено. В случая, обаче, става въпрос за становище към заявлението и позициите на младите хора, които са на власт у нас от два месеца и имат претенциите, че ще ни управляват в следващите 4 години.
По въпроса за бюджета, онези от нас, които имат претенциите, че са достатъчно образовани и/или имат опита в харченето на държавни пари, във всеки случай трябва да имат свое становище, а не да чакат и видят сеира на моментно управляващите и тогава да реагират. И, което е по-неприятното – да се държат като михлюзи. За съжаление такова е поведението на мнозина, защото така е по-лесно и защото така е по-безопасно в личен план. Но нека бъда по-конкретен, както се казва, по същество.
Нищо от анализа на Костов не мога да оспоря, но мога да го допълня. Нека започна с това, което одобрявам.
Какво бих могъл да кажа за оптимизма на младите харвардци, който оптимизъм, разбира се, е необходим в известна степен, но, когато очевидно граничи със самоувереност, за да не кажа самовлюбеност или нарцисизъм, основаващ се основно на получените дипломи, може да им изиграе лоша шега, разбира се, за наша сметка.
Какво до кажа по отношение на риска от събирането на данъци? Ами като се знаем що за Андрешковци сме, как успяваме да поскрием това-онова, а понякога и повече от приходите си, не съм оптимист, че приходността от данъци в бюджета ще бъде точно тази, която очакват управляващите. Винаги съм казвал, че обичам да плащам големи данъци, защото те се формират от съответните високи приходи, но моята позиция не се споделя от мнозина. Тя не е наша национална черта. За голямата част от нашенците е сякаш по-удобно да се снишават и изчакват по-добри дни, но те, пустите не идват.
Какво да кажа по отношение на предвидените в бюджета високи разходи, заложения дефицит и връзката му със следващите години. В тази връзка, какво бих могъл да кажа и за дълга ни, който само и единствено нараства? Кой ще го плаща този дълг, господа харвадци? С какво смятате, че ще се плаща този дълг? С данъци ли? Ние ли ще го плащаме, децата ни ли ще го плащат или ще се държим като гърците навремето – ядем, пием, пушим, пеем, играем сиртаки, чупим паници и нехаем, защото знаем, че други ще ни плащат харчовете. Този модел вече не минава, г-да харвардци!
Някога, когато бях много млад, пред очите ми една просперираща и със стабилна икономика, развивана с десетилетия по американски образец държава на име Аржентина, беше съсипана за по-малко от десетилетие от нейния президент. Много по-късно и за много по-кратко време, подобно нещо се случи и у нас в периода 1994-1996-та. Само че тук не президентът, защото той нямаше (и сега няма) управленски права, а премиерът, съветван от "много" умни хора, допусна да се пропилее приходът в бюджета за "стабилизирането" на пропадащи държавни предприятия и частни банки, и след това никой не пое отговорността за случилото се. Предприятията фалираха, банкерите избягаха с парите в чужбина, работниците останаха на улицата, пенсионерите – със символични пенсии... Започнахме да се редим на опашки за хляб, за който нямахме вече и жито. Изпаднахме в хиперинфлация: 3000 лв. се обменяха за 1 долар, месечната ми заплата падна до 7 долара, пенсията на баща ми – 3 долара, на майка ми – 2 долара, а сиренето се продаваше по 1 долар за килограм. Народът тогава излезе на улиците, но не както преди 2 години, а истински отчаян, сякаш някой му беше опрял ножа до гърлото. И никой не ни купуваше домати, яйца, тикви и развалена риба, за да цапаме държавните сгради. Сега е излишно да питам кой беше в основата на следващото съживяване на стопанството ни? Защото отговорът е категорично еднозначен. Това е този, чието становище обсъждам и аз в момента. В същото време, от трибуната на парламента ни дава акъл един от онези юнаци, които преди 25 г. ни докараха до хиперинфлация и, което е доста показателно, същият този депутат подкрепя по социалистически разходната част от предложения в момента бюджет 2022.
Но нека продължа по същество. Какво бих видоизменил и допълнил в проектобюджета?
Първо. Разбирам господата икономисти, че те основно оперират, по-скоро прогнозират, с приходи от данъци и с опити за оптимизиране на тези приходи. Разбира се, че оперирайки с ръста и дефицита се постига един добър и необходим баланс за стопанството. Освен това, известно е, че един добре подреден бюджет за следващата година е добра основа за добро и разумно харчене и през следващата. Защото другото – с лош или, недай Боже, без бюджет, означава игра на сляпа баба и със сигурност непланирано харчене, което в един момент може да ни доведе до опасна дългова спирала.
Второ. Господа икономисти, двата стълба, на които се крепи стопанството на държавата, са индустрията и земеделието, защото те са и двата основни, за да не кажа единствено сигурните и стабилни, източници на приходи. Питам се: защо в проектобюджет 2022 тези два основни ресора са на едни от последните места, след здравеопазване, образование – някъде там, заедно с младежта, спорта и културата – все консумиращи ресори? Разбира се, че не искам да подценявам въпросните дейности в държавата ни, но, питам, къде са двата основни доходоносни ресора с техните проблеми? А те трябва да бъдат на първо място в бюджета, но и по подходящия начин насърчавани!
Трето. Господа управляващи, (въпросът ми е и до бившия премиер, автора на становището): къде се загуби думата иновации? Или тя отсъства от учебниците по икономика? Или се споменава там някъде в някой курс, но нали никой не ви кара, г-да икономисти, да иновирате в някакъв производствен бизнес и затова я забравяте. Та нали точно по този повод се създаде специално министерство за иновациите и растежа! С други думи, и най-сетне, след 30 г. мълчание по въпроса за релацията иновации–растежна БВП, се добрахме до тази фундаменталната зависимост, на чиито успех се крепи успехът на водещите нации по света. И пак ще попитам: защо няма и дума за пустите му иновации в бюджета? Или г-н Василев, вицепремиерът, си представя, че пари за инвестиции, както той заявява, от бюджета могат и ще се раздават на всеки, който ги поиска? И при мен са идвали някога мнозина, и са искали пари с думите: "Г-н Ангелов, ще приемете ли моя проект, с който искам да си купя струг/фрезмашина/преса/термична вана, ксерокс/компютър...?". Моят отговор беше: "Г-не, Едкойси, докажете, че Вашата нова машина е в основата на някакво ново иновативно (!) решение, с което ще спечелите от производството на конкретен конкурентен пазарен продукт и ще приемем, и непременно ще оценим, проекта Ви". С други думи, в проектобюджета беше необходимо да се заяви категорично, че инвестиционни разходи ще бъдат правени само и единствено след доказване на ефективността/възвръщаемостта от вложените средства, като тази ефективност се основава върху някаква, свързана с разхода, иновация.
Иначе, колкото и да ми е неудобно да го кажа, ще видим такъв растеж, за който мечтаем, какъвто може да се види само през крив макарон.
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
