Светът живее в кошмар. Научно-фантастичен, но кошмар. Вирус, който умира от сапун, постави живота на цялата планета на пауза. Не на всички де, да не се объркате, но по-обикновените хора, които още са мнозинство, усещат цялата палитра от последствия – къде здравни, къде икономически, къде социални.
За само няколко месеца COVID-19 превзе всяка една по-значима държава на света. Имало няколко островни, които се отърваха, но нормално – като няма как да ти дойдат навлеци, вирусът също няма да дойде – още не издържа да си хвърчи до безкрай, че да покрие толкова големи разстояния.
Разпространението на COVID-19 в глобален мащаб обаче ясно показа едно – няма политик, който да си струва парите. Или поне не от тези, които са по-видими. Приятното изключение може да се каже е новозеландският премиер Джасинда Ардън, но и Нова Зеландия има географско предимство, което помага - все пак е факт, че Ардън наистина реагира така, че пандемията да не повали страната ѝ. Но като цяло, независимо от системата, независимо от защитаваната идеология, COVID-19 удари тежко навсякъде. Дори в Китай, който според мнозина е за пример – що за живот е при няколко нови заболели веднага да почват блокади, да се строят болници и да седиш и вкъщи с маска?
Нека припомним – етимологията на думата "политика" е буквално управление на полиса! Полис идва от гръцки и означава "град-държава", но в по-широк смисъл е общество. Значи политиците са тези, които управляват обществото и следва да го правят така, че то да добрува. Щом цялата планета и обществото, което я обитава, сега страдат, значи политиците не са се справили. Не претендирам, че аз мога – не съм политик и нямам амбицията да съм. Но тези, които искат да са, следва да отговарят и на неудобните въпроси, да решават и големите проблеми, а не да са първи само когато разпределяме на баницата мекото и на работата лекото.
След като научната общност като цяло е убедена, че вирусът ни удари защото успя да се прехвърли от прилеп към хората, тогава простичкият въпрос към политиците като цяло е следният: Вие какво направихте, че да няма хора по света, които да ядат прилепи вместо пържоли?
Ако беше въпрос само към управляващите класи, как да е. Обаче има доста примери как управляващи и опозиция се сменят по света и въпросът с яденето на прилепи си седи все така актуален. Което повдига и друг въпрос – като няма видимо кой, тогава защо изобщо са ни? Претворихме ли в реалност приказката, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят? В една реалност на прилепи, само че Батман си остана в киножанра.
И още един въпрос - какво се случва с хора, които не успяват да свършат дадена работа, които се провалят професионално и които не са политици? Уволняват ги!
Коронавирусът категорично показа колко уязвим е моделът на развитие, избран от човечеството. Казвам модел, тъй като реално той е един – капитализъм! Единствено идеологичните нюанси правят разликите. Само че се оказа, че пред лицето на глобална заплаха те нямат значение.
С какво да заменим обаче сегашният строй? Истината е, че видима рецепта няма. Защото новата голяма промяна минава задължително през думичките "стига толкова", но първо за самите нас. Когато по-масово успеем да си кажем "стига толкова" - например след поредния онлайн тур за покупки, от които много често нямаме нужда, може да се надяваме на нещо наистина по-добре. Тогава може да се сетим и, че политиците, които не се справят с най-големите проблеми, сме ги създали всички ние – и така няма да стане!
Автор: Ивайло Ачев
