Последният знак, че излизането на Великобритания от ЕС не е невъзможно, е редакционна статия в британския таблоид The Sun, в която ЕС е определен като „безмилостно разширяваща се доминирана от Германия федерална държава“.
Толкова е безполезно да бъдат проверявани използваните от привържениците на „Брекзит“ като факти твърдения, колкото и Доналд Тръмп – техните аргументи са емоционални, не фактически – но си струва да се запитаме дали блокът действително е доминиран от Германия по някакъв зловреден начин.
През 2011 г. десният журналист Саймън Хефер написа материал във Daily Mail, в който предупреждаваше за възхода на „Четвъртия Райх“ - нов германски опит за завладяване на Европа като следствие от дълговата криза. Хефер интерпретира призивите на Германия към другите европейски страни да балансират бюджетите си и да координират икономическите политики като първа стъпка към „финансов съюз, който ще остави Германия да диктува финансовите условия на останалата част на Европа“.
Нищо от този род не се е случило пет години по-късно, така че не е ясно какво има предвид The Sun под федерална държава: федерация не може да съществува без общи данъци. Предполага се, че това е препратка към омразната бюрокрация в Брюксел. Но това, все пак, по никакъв начин не означава, че тя е доминирана от Германия.
Най-високопоставеният германец в йерархията на ЕС е Мартин Шулц, президентът на Европарламента. Законодателството на ЕС е по-слабо от парламента на който и да е от членовете му, дори неспособно да инициира законодателство. Това правят най-безличните технократи от персонала на ЕС, а германците съставляват едва 10% от не-техническия персонал на Еврокомисията, докато населението на Германия е 16% от това на ЕС.
Има почти толкова италианци и белгийци сред администраторите на ЕС. И германците не са непропорционално представени в ключовите дирекции: тяхната най-голяма концентрация е в аналитичния център.
Германия, между другото, е малко непропорционално представена, когато става дума за приноса на пари за програмите на ЕС. През 2015 г. нейната икономика произведе 20,7% от целия ЕС, но делът й в бюджета на ЕК стигна 21,4%. Великобритания имаше около 16% от брутния вътрешен продукт на ЕС, т.е. повече от нейния дял в бюджета от 12,6%. Няма основание да се оплакваме от германска „доминация“ в плащането на програмите на ЕС.
Оплакванията на привържениците на „Брекзит“ не са за количественото свръхпредставителство на Германия в „супердържавата“ на Брюксел, такава, каквато е. Те са поради възприемането, че Германия е твърде мощна политически и икономически, че тя е де факто център на взимането на решенията в ЕС. Всъщност има нещо такова: германският канцлер Ангела Меркел подтикна европейците да въведат санкции срещу Русия заради нейното отношение към Украйна; тя и нейният финансов министър Волфганг Шойбле поеха водачеството миналата година при решаване как трябва да се работи по гръцката криза; тя едва ли се е консултирала с някого, когато взе решение да покани в Германия сирийските бежанци.
Ако има някой, който да е определял европейската политика при поява на каквато и да е криза, това е Меркел. Или Меркиавели, както италианските журналисти Виторио Фелтри и Дженаро Сангиляно я нарекоха в тяхната книга за "El Quarto Reich."
Германия, естествено, е най-голямата икономическа сила в блока и неговата страна с най-голямо население, но ако ЕС беше създаден така, че да дава институционалното предимство на по-големите страни, никой не би се присъединил към съюза на първо място. Необикновената политическа сила на Меркел и Германия идва от желанието за поемане на отговорност и понасяне на финансови тежести.
Гърция не би се задържала платежоспособна без пари от Германия. Като най-голям кредитор, Берлин естествено имаше повече какво да каже от другите при преговарянето на условията за оздравяване. Германските политици почувстваха отговорността за запазване на еврозоната непокътната – вероятно защото Германия печели икономически от споделянето на валута с по-слаби икономики.
Германия е рай за инвеститорите, когато други страни от еврозоната са с проблеми. Но не е вина на Германия, че тя има силна експортно ориентирана икономика – това е нещо, което се очаква да искат и други страни от ЕС, включително Великобритания, чийто износ миналата година достигна едва 1/3 от германския. Тази част от германската „доминация“ не може да бъде регулирана или договаряна – тя е истинска, органична икономическа сила.
За бежанците Меркел също пое водачеството, защото нейното правителство искаше да плати сметката. Другите не искаха. Германия обработи миналата година 441 800 молби за убежище, за сравнение числото при Великобритания е 38 370.
И спасителният план за Гърция, и бежанската криза показаха ограниченията на германската доминация: На най-голямата страна в ЕС беше позволено да води – това значи, че има решаващ глас в безкрайни заядливи разговори – само когато тя желае да допринесе повече от останалите за общите проекти. Дори тогава другите бурно могат да не се съгласят: Германия беше изолирана по въпроса за бежанците и беше принудена да сключи унизителна сделка с Турция за прекратяване на потока. А що се отнася до относително безболезнените санкции срещу Русия – доста по-скъпо твърдение за Германия, отколкото за повечето от другите членове на ЕС поради по-големите търговски обеми от преди санкциите – консенсусът в ЕС вече ерозира.
При управлението на Меркел Германия не толкова ръководеше, колкото се опитваше да запази ЕС и еврозоната заедно – с ограничен успех, както се оказа. Да ръководи би означавало, както допусна Хефер, да подтиква към по-голяма интеграция, фискален съюз, подобие на „федерална държава“ - но Меркел не показа политическа воля за натиск в нито една от тези посоки. Германското правителство няма да е първото, което да оказва натиск за по-тясна интеграция, защото това би разбудило спомените за тирадата от 1945 г. на министъра на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс каква ще бъде Европа през 2000 г. Гьобелс написа: „С голяма степен на вероятност може да се предскаже, че Европа ще бъде обединен континент през 2000 г. Германия няма да бъде окупирана от враговете си през 2000 г. Германската нация ще бъде интелектуалният лидер на цивилизованото човечество.“
Повече от 70 г. след смъртта на Гьобелс, страховете от „Четвъртия Райх“ са най-голямото препятствие за германското лидерство, да не говорим за надмощие, в европейския проект. Няма германски лидер, който да иска да бъде видян да се стреми към повече власт и да бъде сравнен с нацистите. Меркел с удоволствие ще се откаже от появата на лидерство, ако някой друг беше толкова заинтересован от запазването на съюза заедно, и плаща за това. Франция, обаче, с удоволствие играе втора цигулка, макар и само защото е по-малко икономически стабилна. И съюзи на други страни - като например антиимигрантската коалиция в Източна Европа - са чисто ситуационни, а не се опитва да поемат водеща роля.
През 2016 г. немската доминация в ЕС е мит. Единственото предимство, което Германия има над своите съседи, е по-силната икономика. ЕС няма да се превърне във федерална държава в скоро време, и противниците на по-тясната интеграция трябва да благодарят за това на стария комплекс за малоценност на Германия.
Леонид Бершидски
Bloomberg News Agency
