Работодатели и синдикати отново ще обсъждат размера на минималната работна заплата (МРЗ) в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Върховният административен съд отмени миналата седмица решението на Министерски съвет за вдигане на заплатата на 360 лв. заради това, че увеличението не е било обсъждано в Тристранката. Това, както работодателите се опасяват, въобще не значи, че нарастването няма да се случи. Предвидено е МРЗ да се вдигне още веднъж през тази година – на 380 лв. през юни.
Слушайки Йоанис Партениотис от КТ „Подкрепа“ тази сутрин по БНР, отново се възхитих от начина на говорене на синдикалистите. Те коментират едно такова... по донкихотовски, защитават малкия човек, мислят за бедния българин. Партениотис заяви, че работодателите все викали срещу увеличението, ама голямо чудо не е станало с ръста от 20 лева. „При увеличаване на минималната заплата с 20 лева от 1 юли, българинът, получаващ минимална заплата, ще взема 297 лева – с 11 лева и стотинки над прага на бедност“, твърдо заяви синдикалистът, уповавайки се на вярната статистика и усреднения българин.
А синдикатите случайно да знаят, че и бизнесът е за хора?
Разбира се, че не и не им пука. Приемам увеличаване на минималната заплата по сектори, където има големи производства, да кажем – експлоатиране на работната сила, и е нужна борба срещу големите гадни корпорации. Защо обаче синдикатите с преекспонираните им искания за национална справедливост слагат допълнително бреме върху едва кретащия бизнес у нас? Една малка фирмичка с двама души персонал плюс управителя сега ще трябва да плаща още по-големи данъци и осигуровки, а всички знаем колко цветущо печелят малките фирми в България. Разходите им обаче ще се увеличат и то не със статистическите 20 лева. Не било голяма работа, казват, ама друг път.
Бизнесът в България със зъби и нокти се опитва да оцелее. Не всички фирми обаче членуват в работодателски организации, които да представят техните интереси, или самите те са достатъчно силни или безстрашни. Дори обаче и да членуват в браншови асоциации, политически решения в тяхна полза се случват най-честно след дълга и мъчителна война и много медийно внимание.
Ето, например, миналата седмицата веригата за дюнери „Аладин фуудс“ разбуни духовете с обвинения за корупция срещу служители на Агенцията по храните. За щастие, тъй като „Аладин фуудс“ са големи и явно са си го поставили като кауза в стил освободително движение, успяха да доведат до уволнението на шефа на агенцията Пламен Моллов. Браво! От фирмата казаха, че няма да спрат докато корупцията не се изкорени... поне в БАБХ, поне за техния бранш. Тук обаче не говорим за освободителна война, тук говорим просто за невъзможността на фирмите да правят бизнес заради корумпирани чиновници и всякакви политически интереси. Сега колко добре ще се отрази едно увеличаване на разходите заради минималната работна заплата?
Друг пресен пример – гледах също тази сутрин по bTV репортаж за тазгодишните наводнения в Мездра. Една ферма за калифорнийски червеи губи производството си, като собствениците обвиняват липсата на мерки от страна на общината. Хората са инвестирали около 50 000 лв. Нямат застраховка, защото работят в среда с висок риск. Поне да имаха нормални условия за бизнес, но нали в Мездра всяка година има наводнения – кой ги кара там да си правят бизнеса.
Въобще няма да се спирам на икономическите предпоставки за пълната отмяна на минималната работна заплата. Синдикалистите кога пък се вслушвали в подобен довод или предлагали нещо вследствие на пълни икономически анализи. Все пак те мислят за бедния българин, а не за бедния бизнес.
Автор: Петя Бързилска
