Изборите за европейски парламент минаха и макар все още да няма окончателни резултати, вече могат да се направят някои изводи.
Много ниска избирателна активност
Това не е изненада за никого. Въпреки това е от изключителна важност и не може да се подмине с лека ръка. Тя е симптоматична не просто за политическата ни класа, но и за обществото като цяло. Факт е, че българското представителство в Европейския парламент е твърде незначително, че да му се отдава огромна важност. В голяма степен повечето избиратели са дълбоко незаинтересовани кой точно ще взема голяма заплата в Брюксел. От друга страна голяма част от хората са на принципа "всички са маскари" и изобщо не си правят труда да проверяват посланията на политиците. На трето място вече е тоталното откъсване и незаинтересованост от политиката. Тези хора обаче е добре да си припомнят крилатата фраза "Ти може и да не се интересуваш от политика, но тя се интересува от теб". Или поне ти се отразява, дори и да не го виждаш.
ГЕРБ получи прошка - да, ама не. Светът е голям и "Апартаменгейт" дебне отвсякъде
След като стана ясно, че ГЕРБ ще е първа политическа сила на изборите, водачът на европейската листа на партията Мария Габриел заключи, че с този вот хората са дали прошка. За далаверите и злоупотребата с влияние на опаричилите се партийци обаче прошка няма. Подкрепата за ГЕРБ продължава да пада на всеки следващи избори, както в проценти, така и в абсолютна стойност на избирателите. Причините ГЕРБ все още да печели каквито и да било избори са липсата на адекватна алтернатива, разделената опозиция, организацията на структурите по места и раздутата държавна администрация. Твърде малко са хората, които харесват и подкрепят политиката на Бойко Борисов и подопечните му. Просто хората махват с ръка и залагат на "познатото зло". Гейт след гейт и накрая хейт.
Провалът на БСП - орел, рак и щука не могат да бъдат припознати за алтернатива
Процесите в Столетницата са интересни. БСП влезе в кампанията с ясното убеждение, че ще спечели изборите, разчитайки на отвращението на избирателите от ГЕРБ. Но от Позитано 20 изглежда не познават добре спецификата на българската народопсихология. Корнелия Нинова тръгна да печели избори, преди да е овладяла собствената си партия. Истината е, че БСП е разделена и това си личи повече от ясно. Лидерът на партията е на диаметрално противоположни позиции с другото ядро на партията, което издигна за свой символ Сергей Станишев. Ако трябва да разгледаме разделението в идеологически измерения, това са две отделни крила - едните с комунистически уклон, а другите със социалдемократически. Няма как БСП да бъде единно тяло с две ядра. След края на изборите, приближените до Нинова запазиха мълчание, а вътрешната ѝ опозиция тръгна на кръстоносен поход срещу нея. Разделението вътре в партията се пренесе и върху избирателите на социалистите. Преференциалната подкрепа за Елена Йончева на практика беше вот на доверие към политиката на Нинова, а тази към Станишев - за опозицията в БСП. Макар и доста по-малобройна вътре в партията и сред избирателите, тази опозиция е достатъчна за раздялата на партията. Освен това, тя има и своята олигархична подкрепа с лица като Гергов начело, както и на "стари кучета" в партията като Пирински и Дърева. Ако БСП иска да печели някакви избори и още повече да бъде алтернатива - първо трябва да се самоопредели. Не може хем да си социалист, хем олигарх. Първият човек в партията да е против Истанбулската конвенция, а вторият да я подкрепя. Другият проблем на БСП, който лъсна на евроизборите беше самонадеяността на висшите партийни кадри. Когато излизаш преди изборите и кажеш на избирателите "Ние ще спечелим", обикновено следва "Това ние го решаваме, хайде да видим". E, видяхме. БСП успя да раздели малко си останал твърд електорат. Да не говорим колко далеч е от това да върне разочарованите от години избиратели.
ДПС - с двама или трима евродепутати, но остава фактор
Това е партията, която печели най-много от ниската избирателна активност. Като се има предвид твърдото ядро и етническата принадлежност, при ДПС не може да има скок на избирателите. Процентите им зависят единствено от това, колко хора ще отидат до урните да упражнят правото си на глас. Докато българският избирател остава апатичен към изборите партията на неформалния лидер Ахмед Доган ще остане фактор в българския политически живот.
Пакт "Мобилност" вкара Джамбазки в европарламента, Каракачанов си повярва отново
ВМРО записа много добър резултат на изборите за европейски парламент, но не трябва да си прави никакви заблуди. Победата се дължи предимно на борбата на водача на листата Ангел Джамбазки за правата на българските превозвачи по пакта "Мобилност". След първите резултати обаче лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов окупира медиите, като изля доста жлъч върху другите формации от "Обединени патриоти", явно опиянен от победата. Тази заблуда обаче бързо ще бъде развенчана, защото паметта не е толкова къса и паспортната афера дебне отвсякъде, също като "Апартаментгейт". Всъщност раздялата на националистическите формации ясно показа защо те са заедно в управлението. Поотделно просто не са основен фактор. Там различията са много, а единствената събирателна е властта.
"Демократична България" не може да надскочи сянката си
Поредната кампания със заучени фрази и игра на ръба. "Дясната" формация просто не може да убеди избирателите, че е повече от шепа "веселяци" с периферна роля в българската политика. Макар да обедини повечето малки десни партии, потенциалът си остана същия като на Реформаторския блок. Дори и към този момент още не е ясно дали обединението ще бъде представено от евродепутат, макар че 99,99% отговорът е "да". Крещяща е липсата на нови лица и различни послания. Борбата с "торбалана" комунизъм, прословутата и останала неизяснена съдебна реформа вече са скучно позната плоча. На този етап обединението е като асансьор - ще се качва малко над бариерата, а после отново ще пада. Зависимо от вятъра и течението.
Протестният вот за Иванчева - безнадеждната реалност
Вотът за обвинената в корупция кметица на "Младост" показа отчетливо пълната липса на доверие в българската съдебна система. Макар и без реални шансове да влезе в Европейския парламент, Иванчева получи много голяма подкрепа, въпреки че е осъдена на първа инстанция. Тя се превърна в символ на обругания от държавната репресивна машина 'малък човек" и получи симпатиите на множество хора.
Какво би станало, ако имаше бюлетина - политиците в затвора?
Разбира се, че това няма как да се случи. Но би дало добра представителна извадка за хората, които вече изпитват отвращение и дори омраза към цялата политическа класа. Депутатите трябва да бъдат народни представители, но такива ли са наистина? И тук отново се връщаме в началото - ниската активност в голяма степен се дължи и на това, че онези - богоизбраните, нито защитават, нито дори се интересуват от нас, избирателите. Защото ние не сме само избиратели, а хора. За чието съществуване се сещате само на избори, после отново ни забравяте. И така... до следващите избори!
Автор: Тодор Беленски
