В последните няколко месеца президентът Росен Плевнелиев се показа като всичко друго, но не и като безгласна буква. За кратко време Плевнелиев фокусира общественото внимание върху президентската институция така, както преди него не бяхме виждали от миналия век насам.
Поредната противоречива случка с участието на президента се разигра в сряда вечерта (7 август), по време на официалната вечеря – ифтар, дадена от Главното мюфтийство в Пловдив по случай края на Рамазан Байряма. На събитието не бяха допуснати български журналисти, а бяха поканени само турски, с изключение на официалния фотограф на президентството. Обясненията след този гаф бяха, че е спазен протоколът – само фотографът бил вписан в списъка с официалните гости и затова само той е бил допуснат на вечерята.
Тук веднага възниква въпросът – защо Дирекция „Държавен протокол” не е включила българските представители на медиите, докато турските са имали достъп, макар уверението да е за турски национални медии, а не за всички? Евентуалното оправдание за присъствието на турския вицепремиер Бекир Боздаг е неиздържано – той е на частно посещение в България, а в такъв случай протоколът подлежи на договаряне т.е. списъкът с гости не е фиксиран.
След като президентът публично на няколко пъти заяви, че в определени медии срещу него се води кампания, най-добрият начин да се бори с такава кампания е да допуска колкото се може по-голяма публичност при изявите си. В случая с ифтара става въпрос за събитие, което е знак на уважение – официално. В събитието не личи да има нещо, което да си заслужава то да е закрито – например въпроси или теми от националната сигурност. Но след като български медии не бяха пуснати, избуява питането – за какво толкова си говорихте с главния мюфтия и с турския вицепремиер, г-н президент?
Интересен факт е, че в Закона за Държавния протокол чл. 7, който описва подробно какво представлява държавно посещение, официално посещение и частно посещение, е отменен през 2009 година. Най-общо казано при частното посещение на представител на друга държава на ниво министър, каквото е това на турския вицепремиер, протоколното обслужване се договоря според конкретния случай. Това означава, че нищо не е пречело на Дирекция „Държавен протокол” да включи представители поне на националните медии за вечерята, дадена от Мюфтийството.
Разбира се, тук веднага се прави уточнението, че Дирекция „Държавен протокол” е действала според правилата на вечерята-ифтар. Интересно те какви са – не са ли отново по договорка с официалните гости, още повече когато става въпрос за президента?
Неуважението към българските медии е едно на ръка и не може да бъде подминато, но фактът, че българският президент не вижда нищо лошо в това турски национални медии да присъстват на събитие, на което той е гост, а български да не присъстват, е повече от тревожен. Нека президентът си помисли така ли ще изпълнява сам призива си за диалогичност и прозрачност – той не важи само когато дойде ред да се оценява работата на правителство и парламент или да се приема бюджет.
И между другото отговорен за изпълнението на Закона за държавния протокол е външният министър. Нека и г-н Вигенин каже своята дума по случая – ако има какво да каже извън обичайните си коментари във Фейсбук, за които после редовно се извинява.
