Винаги съм била категорично против голяма маса хора да се поставя под един знаменател, но ще го направя. С огромна болка за извода, че не ни бива като народ.
Дотегна ми като журналист да пиша за провали. Толкова се натрупаха и толкова често употребяваме тази дума, че стана клише. Но ще се спра на най-болезнените - тези, които касаят здравето ни пряко.
Преди половин месец се провали поръчката за доставка на 6 въздушни линейки. С тези хеликоптери трябваше да поставим основата на спешната помощ, осъществявана по въздух (HEMS).
С вчерашна дата е провалена и процедурата за наемане на медицински хеликоптер по въздух.
Родилни мъки, но в продължение на години, ни коства да модернизираме спешната помощ откъм купуване на нови линейки, изграждане/обновяване на центровете за спешна помощ, филиалите към тях и отделенията за спешна помощ. Програмата "Региони в растеж" е към края си, но финалът на проекта е необозрим.
Не можем да си построим една национална многопрофилна детска болница. Или май не искаме?! От години говорим за нея, уж правим нещо, а в резултат - едно голямо нищо. Един частник заяви, че иска и може да я построи, а има капацитет, но го блокираме.
От точно 7 години сме купили циклотрон, който да произвежда радиофармацевтици. Той може да задоволи потребностите за диагностика и лечение на рак не само във всички онкоболници на страната, но и на Балканите. Прескъпа апаратура, купена и доставена, отлежава в мазето на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика от януари 2016-та.
Не можем да построим сграда, в която да го монтираме, а трябва да е като мини ядрена централа. В същото време купуваме изотопи от чужбина. Краткият период на полуразпад на изотопите не позволява да се транспортират с автомобил. Дозите се превозват със самолет и плащаме десетки пъти по-скъпо за тях.
Има и още, но само това е достатъчно, за да направим обобщението, че не ни бива като нация. Патриотите или патриотарите трябва да замълчат сега. Някой ще каже, че като народ сме си екстра, но управляващите не са. Да, но кой ги въздига и прави управляващи - същият този народ, дето е екстра.
Сякаш просто нямаме капацитет не само да сбъднем мечтите си, но и да постигнем целите си, колкото и да са постижими те. В сферата на здравеопазването, но в която и да е друга.
В заключение ще цитирам възрожденския поет Петко Славейков:
"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша."
Автор: Анита Чолакова
