Вчера (22 август) българският премиер Бойко Борисов заяви, че България подкрепя "безусловно" кандидатурата на Сърбия за членство на ЕС.
"Безусловно". Тоест, без никакви условия.
Което е абсолютно престъпно, предателско, измекярско, унизително и малоумно поведение. Защото Сърбия може да ни е съсед и приятел, но към нея имаме основания да поставим много, много условия.
Преди няколко дни бившият румънски президент Траян Бъсеску заяви, че Румъния може да блокира кандидатурата на Сърбия за ЕС, ако Белград не даде гаранции, че ще се погрижи за румънското малцинство.
За справка, т.нар. влашко малцинство, на което Букурещ гледа като на етнически румънци, населява Тимочка Крайна. Районът обхваща няколко общини близо до границата в Източна Сърбия. При преброяването през 2002 г. над 40 000 души в Тимочка Крайна се самоопределят като власи, но само 4500 от тях - като румънци. Този брой намалява при следващото преброяване - през 2011 г.
По принцип, властите в Белград признават съществуването на румънско национално малцинство, но считат, че то се намира основно във Войводина (Банат) и не приемат, че власите в Източна Сърбия имат румънска идентичност.
Позицията на Бъсеску може да изглежда като бръщолевене на един бивш политик, но всъщност не е. Румънската държава преди много години постави за пръв път пред Сърбия условието за малцинството. Което, както става ясно, се отнася до едва няколко хиляди души.
За сравнение, в Сърбия живеят около 20 000 българи, които и до днес се самоопределят като такива.
Българската външна политика обаче запазва традициите си от новата ни история да е подчертано мекотелска.
Кой упълномощи Борисов да заявява, че нямаме условия към Сърбия? Той попита ли българите в Западните покрайнини, които живеят в най-бедния район на страната, в който сръбската държава целенасочено не инвестира? Попита ли ги дали са съгласни безропотно да търпят речта на омразата, закриването на медии и проблемите с учебниците по български език? Попита ли сънародниците им в България - народът, който го е избрал, дали са съгласни да оставят своите братя на произвола на съдбата? Попита ли Борисов някого логично ли е България да е в по-силната позиция, а да не се възползва?
Защо Румъния да може да рискува междудържавно напрежение за някакви мижави бройки румънци, а България, с цели погранични райони, населени с наши сънародници, да мълчи унизително?
Борисов ще разбере по трудния начин, че историята не прощава националните предателства. Защото да зачеркнеш българи в друга държава Е национално предателство.
А когато на накой му се натрупат достатъчно национални предателства, търпеливият иначе български народ неизбежно и БЕЗУСЛОВНО го изхвърля зад борда.
Автор: Десислава Любомирова
