Ако през последните няколко месеца дори мимоходом сте обръщали внимание на новините, няма как да не сте забелязали, че темата за пътната безопасност се готви в публичното пространство отново на бавен огън. И вместо да става "по-вкусно", яденето е все тъй жилаво. Накрая ще ни омръзне и ще го изхвърлим в канала, за да ни се "махне от главата".
Обществени обсъждания, законопроекти, доклади, становища, кръгли маси, пресконференции, камери, дрегери... Негласната надпревара кой ще изкара по-работещо решение срещу войната по пътищата е всъщност битка на имиджа, говорещ на хладно в зала с климатик. Труповете са повече от мерките, експертите - надминават решенията, говорилнята пълни дупки, сълзите на почернените - рейтинг. На пътя е ад, с който вечеряме всяка вечер пред екрана, а гарнитурата идва с "навременно предприети адекватни действия".
Ако питате чиновниците, които разсъждават по въпроса като монаси в скрипторий, ще получите от тях купища стратегии, изследвания и доклади, с които със сигурност ще построим цялата магистрала "Хемус" предсрочно. И всичко се сгромолясва, когато излезете на пътя. Това е игра на оцеляване, в която хитрецът или е жертва, или жертва другия. Сред рушвети, убийствена скорост и каране в насрещното, безнаказаният профучава покрай безсилните институции, които дописват "преходните и заключителни разпоредби" на поредното хартиено издание на държавния контрол.
В това надцакване системата няма ресурси да се изправи срещу манталитет, гален от кървавото самочувствие на разпоредител с човешкия живот. И затова гледа към ада на пътя от високо и разхвърля афиши с "набелязани мерки", докато поредният верижен сблъсък разхвърля тела.
И зрителят се взира в деца, майки и бащи, "станали на курбан", и търси вина в ярост у "държавата". Ала зад волана не стои тя, а онзи, опитал се да я прецака - първо на шофьорския си курс, после с 50 лв., наврени между "гражданската и талона". И това е омагьосан кръг, в който Тя е облечена в жилетка, носи аптечка, законопроект и пише актове на мъртъвци.
Автор: Румен Скрински