В здравеопазването се въртят много пари и интереси, едни са се наместили в доходоносните ниши, други искат да ги избутат оттам. Затова недоимъците - и на средства, и на хуманност, стават все по-крещящи, пише Мирела Иванова за "Дойче Веле България".
Стачки на лични лекари в цялата страна, протести, противоречиви изказвания на водещи специалисти и един пребит да смърт с метални пръти ортопед – има ли шанс да бъде овладян хаосът в здравеопазването?
По въпроса какво произтича от този хаос има отговори от най-различно естество. Министър Москов например се опитва да защити тезата, че най-сетне е време да се въведе ред в системата на здравеопазването.
Всъщност може да се окаже, че „хаос“ не е точната дума за бурните страсти, протести, неразбории около здравната реформа, но във всеки случай е тотално объркване, в което всеки се оказва впечатляващо неориентиран, обясненията на едни и исканията на други са неясни: кой и защо е „против“ или „за“ реформата и по какви причини също се оказва сериозна главоблъсканица.
Разни лекари – разни идеали
Очевидно е само, че съществуват различни групи лекари: личните са несъгласни с бъдещата свръхбумащина, в която предстои да бъдат въвлечени, но като че ли между тях и министерството започва и някакъв диалог. Лекарите от Спешна помощ и университетските болници пък подкрепят д-р Москов и идеите му, за разлика от повечето членове на БЛС и обединението на частните болници. В цялото „подкрепящо-протестиращо разностилие“ съществува логика, тъй като проблемите и мерките за тяхното решаване не могат да бъдат поставени под общ знаменател.
Едничкият засега общ знаменател изглежда е „пръстовият отпечатък“ или „идентификатор“, който по убеждението на министъра е „форма за осъществяване на контрол“. Убедени сме, че е нужен контрол, защото всеки втори българин с редовно платени здравни вноски може да разкаже своя опит и да си припомни поне един случай на видима и с просто око измама в здравната система. Не е нужно да се отваря пък и дума дори за дългите опашки и чакането, за недостигащите направления, за грубостта и бездушието, за мизерните болнични условия на места, за регионите, в които не достигат лекари, зъболекари, няма аптеки и т.н.
Проблемите и недоимъците – и на средства, и на хуманност – са се натрупали с годините, и е крещящо нужно да се започне отнякъде с реформи, правила и яснота. Може би грешката на министър Москов е, че иска да свърши всичко наведнъж, а може би – както навсякъде по света, така и у нас – в здравеопазването се въртят и генерират твърде много пари и интереси, едни вече са се наместили в доходоносните ниши, други искат да ги избутат и разбирателството е невъзможно. Още по-същностно от това допускане е допускането, че човечността и милосърдието, посветеността и благородството на лекарската професия са на изчезване.
Малко насъщна патетика
Наскоро в един от сериозните български всекидневници прочетох разговор с моя съученик и някогашен приятел д-р В. Бяхме близки и заради факта, че „произхождаме от лекарски семейства“, фигуриращи по време на социализма в графата „семейства на служещи“. Зарадвах се, че интервюират един много успешен в чужбина и у нас лекар, но прочетеното остави у мен странно усещане за „механизиране на специалиста“, толкова и толкова операции годишно, толкова и толкова евро, толкова и толкова поема касата, толкова и толкова каси и т.н. И нито сянка, нито светлина от ореола на благородството и мисията на лекаря, на посветения му избор да служи, отнемайки от болката и страданието.
Боя се, че всички беди в здравеопазването, персонални и общи, всички провали на започнати и отлагани реформи имат корени някъде там, в отдалечаването от същностния ореол и смисъл на професията, и чак след това идва ред на средствата, организацията и всяка друга неотложност.
