Докато си говорим за избори, слушаме речи за светлото бъдеще по партийни концерти и се убиваме по пътищата, нищо не ни пречи да си кажем две-три приказки и за прословутото ни мълчание, което се е излегнало по корем върху търпението ни и се храни от него. Толкова добре сме усвоили практиката да мълчим, че когато веднъж на хиляда ни дадат думата, не знаем какво да кажем. Можем само да хвърлим едно "аман от тая скапана държава!" и да питаме кога ще вдигнат заплатите.
Мълчаливо сме се вторачили в хладилника, който иначе все е празен, но пък ние го ползваме за подпора, за да си трием билетчетата на късмета. В мълчание гледаме риалитита и тръпнем за чуждия живот на някой друг в телевизора. Мълчим си на масата със семейството, вперили поглед в мобилните приложения, сраснали се с живота ни. Мълчим си с приятелите навън, вместо нас говори 4G връзката. Мълчаливо чупим пръсти пред бялата дъска, докато учителят ни пита за някакви хромозоми или ни кара да преведем изречение от чужд език. Тогава пък се и сърдим и напускаме класната стая.
Мълчим на лекции, защото това, което сме го записали като специалност, нямаме понятие какво е. Мълчим и на работата, защото там пък все някой друг се обажда, за да свърши и твоята. Мълчим на децата си, на които даваме да си говорят с таблета, преди да са захвърлили още шишето с мляко. Мълчим в очакване някой друг да каже това, което и ние мислим. Мълчим и търпим - най-сигурно е!
Мълчим, когато убиват ученици на пейка в парка посред бял ден, мълчим, щом чуем за поредното изнасилване на малолетна, мълчим в ступор, докато медиите броят жертвите от катастрофи, немеем пред несправедливостта и беззаконието, а си търсим правата само като ни вдигнат винетката.
Мълчаливо проспиваме избори след избори, в които ставаме лесна плячка на политическите самозванци, играещи в една и съща схема. Мълчаливо допускаме откровени недоразумения да определят бъдещето ни. Мълчим, докато две каки-свраки гракат и ни разкриват същината на отровеното правосъдие у нас. Мълчаливо слушаме политически воайори да обясняват как идеално е сега, а преди - мат и маскара. Други откровено ги подиграват с аргументи, но ние пак мълчим и не разбираме кой ни казва истината. Въпреки това предпочитаме да ни послъгват, пък и по-лесно се преглъща със затворена уста.
Мълчим, докато четем парцали, в които важните теми са насочени към ъндърграунд батки с всевъзможни прякори от флората и фауната. Мълчим, докато бият учители, обезличават паметта ни с образователни реформи и произвеждат неграмотни туземци. Мълчим, докато ни взимат пръстов отпечатък в болницата, без да се питаме на тях за какво им е. Мълчим, докато други крещят, мълчим, докато други ни убеждават, мълчим, докато ни мамят. Мълчим от глупост и непростимо търпение.
Въобще, уважаеми читатели, ние сме един крайно тих и покорен народ. Все гледаме душицата ни да е на топло и комфортно, да е нахранена и завита до уши, да дреме в лицемерие и да чака с нетърпение до следващата заплата. Около нея всичко може да е потънало в смрад и тиня, но нали тя е на сигурно място, защитена и спасена, благодарение на мълчанието и търпението си!
Е, вярно - свободна е да иде до магазина, да се изкъпе и преоблече, но не и да мъти покоя на другите като нея. Свободна е да гласува, ама преди това са ѝ показали как. Свободна е и да недоволства, ама бързо ще я вкарат в казана с врящата вода, където са другите приказливи. Свободна е и да казва истината, като повтаря лъжите на тия, които ѝ пълнят хладилника.
Една хитра човешка душа като хиляди, спасени в собственото си благоразумно мълчание!
Така че знаем как се оцелява най-добре. Затова оставете някакви капацитети да си викат за граждански права и ценности, Вие нали си мълчите?! На Вас нали Ви е сигурно и спокойно?! Нахранени сте, завити сте.. Спете. И не слушайте този Аполоний от Тиана, който в първи век рекъл, че робите лъжат, а свободният човек казва истината! Свободата е бошлаф работа. Измама. Прищявка. Тя не спасява, а обрича. Затова не ѝ вярвайте, а си трайте. И дълголетието ще дойде, докато дремем.
* Заглавието кореспондира със стих от "Елегия" на Христо Ботев
Автор: Румен Скрински
