Липсата на широко отразяване на дебата за промените в Конституцията явно повлия достатъчно силно и на големите медии, които днес, 24 септември, четири дни след края на двубоя между България и Унгария за Купа „Дейвис“ се сетиха, че първата ни ракета Григор Димитров отказа да вземе участие.
И по Нова телевизия, и по ТВ7 надълго и нашироко беше обсъдена темата с отказа на Димитров. Безспорно той беше много болезнен, защото ако бяхме спечелили, щяхме да се класираме в първа група на Евро-африканската зона. Това постижение щеше да е най-доброто за мъжкия ни отборен тенис в историята на турнира.
Решението на Григор безспорно беше разочарование, защото с него най-вероятно щяхме да успеем. Лично аз, за себе си, като голям тенис фен също съм доста разочарован от липсата на Димитров и от липсата на адекватно обяснение защо го нямаше. В крайна сметка е факт, че звезди като Новак Джокович, Роджър Федерер и Анди Мъри в последно време играят редовно за Купа „Дейвис“, макар че специално Федерер в миналото често е пропускал важни срещи. Но още по-разочароващо е кой дава моралната оценка на действията на Димитров.
Специално в ТВ7 бяха поканили баскетболният треньор в оставка по собствените му думи Константин Папазов-Тити и може би най-голямото ни име в треньорското поприще на художествената гимнастика Нешка Робева. Именно те защитиха тезата, че заради липсата на държава, заради криворазбраната демокрация, се стига до ситуации като тази националната фланелка да не значи много дори за най-големите ни спортни звезди. Да не забравяме, че от години Бербатов и Казийски не защитават цветовете на България.
Точно обаче Робева и Папазов да говорят за свободията и липсата на държава, след политическите им и обществени действия в последно време е връх на наглостта. Нешка Робева ли ще учи на морал и държавност, когато заставаше с репутацията си на известен по цял свят професионалист зад Николай Бареков? Този същият, за когото като неразделна част от медийния модел Делян Пеевски-Цветан Василев протестите срещу олигархичния модел от лятото на 2013-та година не съществуваха – добре помним какво се излъчваше по ТВ7, когато народът не издържа на тоталното политическо нахалство и излезе на улицата. Не сме забравили и как Папазов ходеше с Влади Въргала по големите медии да лее горчиви сълзи по „благодетеля“ Цветан Василев. И какво да си помисли тогава едно дете или юноша – че е супер с чужда пита да благодетелстваш. Прекрасен пример за децата, няма що.
Всички в тази държава плачем какъв ни бил моралът, но точно когато трябва да се даде пример за морал виждаме да ни учат на ценности хора, които най-малкото публично първо трябва да се извиняват за морала на своите постъпки. Ако ще учим на морал деца и младежи, то поне можем да започнем първо какво са направили учителите, а след това да минем на поуките. Нешка Робева поне изрази с половин уста съжаление от съдружието с Бареков, макар че упорито не се отказа от „програмата му“ - тази с таблет за всеки. При това положение няма как дори верни думи, които излизат от устата ѝ, да бъдат взети насериозно. Голямата драма е, че в положението на Робева са почти всички лица, натрапвани по най-големите информационни канали, които поучават обществото кое е правилното, а след това какво вършат, какъв пример дават? Както казва народът, не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря - е с такива морални строители основите няма как да са здрави. Въпросът е има ли в крайна сметка КОЙ да дава морален пример, не само да чете?
Автор: Ивайло Ачев
