Тези дни някои медии ни информират, че министъра на енергетиката Йоргос Статакис се е изказал, че изграждането на междусистемната газова връзка между България и Гърция "Комотини-Стара Загора" е "приоритет за Европа от стратегическо значение" и че "проектът ще гарантира на България природен газ от Каспийския регион" (Азербайджан), както и американски втечнен газ.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Що за несъстоятелни могат да бъдат подобни изказвания, които по-скоро бих нарекъл омайни хвалебствия с византийски оттенък с цел приспиване на България, която напоследък хвърля сили за разклонение от основния газов поток на Трансадриатическия газопровод ТАП?! Когато обаче останеш неправилно ориентиран, относно бъдещето развитие на своята газова индустрия, изпадайки в заблуди, химери, грешни сметки и празни очаквания, отклонението от правилния път води към нови мъгляви представи и несигурни пътища, което е съпътствано от следващи още по-големи заблуди и други празни очаквания. Уверил съм се, че в този бизнес няма жалост. Когато разберат, че си неподготвен приказливко и дилетант в бранша, оставят те да бъдеш такъв, правят ти комплименти, омайват те с приказки и хвалебствия, за да се наслаждават на края на твоя крах, а когато след всичко това ти продължаваш да бъдеш бабаит и да не се усещаш и коригираш – предават на други за извършат с тебе същото, т.е. да те дооттърсят.
Внос на американски втечнен газ? Как реално и икономически изгодно би могло да се осъществи това? Кой ще плати за производството на флотилиите от необходими плавателни съдове? Каква ще е цената на този газ на Европейския континент след като "Газпром" вече изгради и пусна в експлоатация терминал за втечняване на природен газ на Европейския континент и е на път да построи още един такъв, за да могат любителите на втечнен природен газ да си спестят времето за прекосяване на Атлантическия океан?
Освен това, на Европейския континент има изградени мощности (ре-газификационни терминали) с общ годишен капацитет - над 210 млрд. куб. м природен газ, като основно този ре-газификационен капацитет е локализиран в Испания (около 70 млрд. куб. м), във Великобритания (около 52 млрд. куб. м), във Франция (около 22 млрд. куб. м) и в Италия (около 15 млрд. куб. м). Но това са държави с обширни морски брегове и крайбрежия на Атлантическия океан и на Средиземно море, а тази специфична географска даденост е както благоприятна, така и задължителна при изграждането на подобни терминали и осигуряване на тяхната логистика. Останалите европейски държави, които се намират във вътрешността на континента, включително и Германия, Австрия, Швейцария, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния не разполагат с подобни мощности и разчитат основно на тръбопроводния газ. Освен това е важно да се отбележи, че едва 30% от всички ре-газификационни терминали за втечнен газ на територията на Европейския континент са запълнени през годината и това не е епизодичен факт?! Историческите данни ясно показват, че най-големия процент на запълненост (до 40% utilization factor) на регазификационните терминали през годината се наблюдава само в Испания.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Но да се върнем към Трансадриатическия газопровод (ТАП) при, който ако се съди по годишния му капацитет, същият се очаква да достигне и да надмине 25-30 млрд. куб. метра годишно, като неговата крайна дестинация е Бриндизи, Италия. В този аспект, отнемайки 5 млрд. куб. метра от този капацитет в посока отклонение към България, съответно би довело до намаляване на транзитните такси за гръцката държава, които тази страна ще получава от транзита на природен газ в посока Албания и Италия. В такъв случай Гърция не би трябвало така възторжено да приветства изграждането на междусистемната връзка (отклонение) за България, оценявайки го като стратегическо и приоритетно, а би трябвало някак си да е недоволна от това, да се "сърди" на България или да гледа на нея като на съперник и конкурент, но тя не го прави. Стратегическо и приоритетно за кого и с какво?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Що се касае възможните максимални количества, които биха могли да се транзитират през Трансадриатическия газопровод (ТАП), трябва да се отбележи, че ресурсната база на този газопровод разчита на газо-кондензатното находище "Шах-Дениз" в Азербайджан, намиращо се в акваторията на Каспийско море. Но на база на извършени преоценки на извлекаемите запаси и параметрите на предвижданата инфраструктура, много посветени на бранша експерти намират доказателства и все повече и повече се убеждават, че запасите от природен газ в "Шах-Дениз" не могат да обезпечат стабилни и непрекъснати газови доставки над нивото от 20 млрд. куб. метра годишно.
Казано по-ясно, държавата Азербайджан не разполага с достатъчно запаси от природен газ за пълноценно запълване на газопроводите Трансанадолски (ТАНАП) и Трансадриатически (ТАП).
В технически аспект, при добив на природен газ от едно находище, резервоарното налягане в залежа постепенно спада, с което започва постепенно навлизане на пластови води в продуктивните пластове, а това води до постепенно намаляване на добиваните количества газ и увеличаване на експлоатационните разходи. Установеният недостиг на ресурси на газовото находище "Шах-Дениз" на база на проведени резервоарно инженерни преоценки на извлекаемите запаси и оптималната инфраструктура се дължи на сравнително късия "плато-период" на това газо-кондензатно находище, т.е. на периода, през който максималния оптимален добив на газ и кондензат предизвикват незначителни спадове на резервоарното налягане, малък и сравнително постоянен приток на проникващи пластови води в продуктивните пластове и нормални експлоатационни разходи. Колкото един плато-период е по-продължителен, толкова по-дълго може да се разчита на стабилни и сравнително постоянни добиви на газ от едно находище, както и на сравнително постоянни (неувеличаващи се) и приемливи експлоатационни разходи. Но нека оставим този немаловажен проблем настрана и нека не се впускаме в повече технически обяснения.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Може ли едно тръбно отклонение към България с вътрешен диаметър на тръбата – около 780 мм и с максимален годишен капацитет едва 3-4% от годишното потребление в Европа, осезаемо да повлие върху степента на диверсификация на доставките на природен газ за Европа? Разбира се, че не. Тогава защо са тези суперлативи на гръцкия министър на енергетиката Статакис в полза на изгражданата междусистемна връзка Гърция - България?
Успяла да придърпа към себе си основния газов поток на газопровода ТАП, който се предвижда да нарасне до 30 и повече млрд. куб. метра газ, да преминава през своята обширна северна територия в протежение на над 650 км (т.е. през Беломорието - някогашни изконни български земи), гръцката държава вътрешно се радва, че на България не се отдаде този шанс, както някога това се предвиждаше по проекта "Набуко", чиято тръба трябваше да пресече българската територия почти по диагонал. Но ако например междусистемната връзка с Гърция би се осъществявала чрез тръба с диаметър 1 000 и повече милиметра и с годишен капацитет не до 5, а над 10 млрд. куб. метра в посока България, гръцката реакция едва ли щеше да бъде така гръмка и възторжена !
Каква е рекапитулацията днес? Изправени сме пред един парадокс - основни газови коридори за доставка на природен газ за Европа, някак си усърдно заобикалят България. Въпреки благоприятния географски факт, страната ни да се намира в средата на Балканския полуостров, нито "Южен поток", превърнат в последствие в "Турски поток", нито Трансадриатическия газопровод (ТАП), няма да пресекат територията на нашата страна. Рисуваните на картата с лека ръка места с големи ресурси на природен газ в акваторията на Черно море, не станаха търговски открития, т.е. газови находища с доказани извлекаеми запаси, с икономически обоснован и издържан добив, с прогнозни цени за потребителите, с приемлива възвръщаемост на инвестициите и др. Всичко остана на хартия.
От друга страна крясъците за някакъв осезаем, спасителен, местен добив на неконвенционален (шистов) газ, се оказаха също заблуди и химери така, както това стана в редица Европейски държави, въобразили си, че могат за кратко време да станат Кувейт в регионите, където се намират. Изпъкнаха и възможните последици от тези опасни екологични експерименти. Така безвъзвратно се губеше и продължава и днес да се губи ценно време. Продължават да се издирват и канят за интервюта хора, които никога не са се занимавали, нито с добив, нито с пренос, нито със съхранение на природен газ и често смехотворните и налудничави приказки на тези хора се възприемат, като истини от първа инстанция. От 9 планини вода се носеше и за съжаление и сега продължава да се носи, само и само да не се пие от източника, от който внасяхме енергийни суровини повече от 45 години и на базата, на който създадохме редица свои индустрии, нареждайки се сред 27-те промишлено развити държави в света. Днес, тези истини се сатанизират и охулват, обявявайки ги за комунистически. За тях почти не се говори или се говори така, че да не ни чуят, нещо като разказваните някога вицове за Бай Тошо.
След колонизирането и разпродаването на държавата ни по един лекомислен, циничен и безогледен начин, чрез прийоми и похвати, където нито в Румъния, нито в Албания, която по инерция сме свикнали все да подценяваме, нито пък в Чехия, Словакия и Полша допуснаха. Всичко това е вече само история. Но ние и историята си се опитваме да преиначим и изопачим, да ѝ извиваме ръцете, отново и отново, за да дестилираме някакви скалъпени факти и по този начин да се докараме пред този или онзи пръкнал се "доброжелател" на България.
Обаче в това време на мъгли и заблуди, държавите с по-разумна и по-далновидна политика успяха да се включат в голямата газова игра. В България всеки разбираше и разбира от пренос и съхранение на природен газ и затова в крайна сметка резултатът е тъй плачевен и незавиден. Загубихме и "Набуко", прераснал в Трансанадолски и Трансадриатически ТАП-ТАНАП и "Южен поток", превърнал се в "Турски". Докарахме я до там днес България всячески да се моли поне за тръбни отклонения от основните газови коридори към своята територия, защото тръбите на тези основни газови коридори ще заобикалят територията на нашата страна. Обемите от природен газ, които ще се пренасят през тези газови коридори ще носят немалки печалби от транзитни такси, но не за нас, а за съседните нам държави Турция и Гърция. В това време, нашия досегашен гарантиран приход от около 200 млн. лева годишно от транзитни такси от извършван транзит на руски природен газ през България за Турция, Гърция и Македония е на път драстично да бъде редуциран до пълното му спиране, като този процес силно ще се почувства след пускането в експлоатация на първата тръба от «Турски поток». За съжаление, началото на този нежелан процес наближава.
От дълго време наблюдавам нашите две южни съседки - Турция и Гърция. Техният правилен избор бе изработван и постигнат след години целенасочени и професионално издържани действия на база на обединена и усърдна работа на техните специалисти, (някои от които познавам), а не на база на политиканстване от временни политически фигури и случайни хора, изразяващо се в лашкане от едната крайност и посока в другата. Възхищавах се от техните изключително точни и професионално изготвени изследвания, анализи и презентации по тази важна тематика, след които следваха интересни и ползотворни работни дискусии и даже приятелски разговори. Завидни бяха и резултатите от реализираните им проекти и новите им намерения. В разговорите ни липсваха идеологеми и лозунги за измислени, префасонирани и откраднати ценности, липсваха празни дискусии, глупави приказки и спорове за имагинерни проекти с неясни ползи и степен на реална осъществимост. Направените правилни стъпки в бранша неминуемо ще превърне тези две съседни държави в потенциал задаващ елемент в енергийната и другите политики на Европа. Тези две държави се очертава да бъдат такъв елемент, но България едва ли, което означава, че в бъдеще с тях ще се съобразяват много повече в политико-икономическо отношение, отколкото с нас.
Ако тръгнем обаче да търсим вина за всичко натворено дотук, ще попаднем в друго блато, от което дълго няма излезем. Сега трябва навреме да си направим правилните поуки от всичките тези очевадни провали, защото с басни, с безпочвени, илюзорни представи и стремежи, с докаросване, с нагаждачество и комплекси "какво ще кажат тези или онези", с продажничество и всичко това фокусирано в трепетно ожидане на успокоителни потупвания по рамо от силните на сцената и деня, национални интереси не се защитават. С подобни действия те се провалят.
Аз все още си мисля, че има надежда, че последния влак все още не е отпътувал и ако не успяхме да си купим билети за първа класа, то все пак ще успеем да си купим билети поне за втора и ние ще се озовем в отпътуващия влак. Надеждата умира последна, нали?
Автор: инж. Димитър К. Щерев, управление "Съхранение на природен газ", "Булгартрансгаз" ЕАД
Биография
Инж. Щерев e завършил “Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, M.Sc. Специализирал е:
- „Резервоарно инженерство” в Университета на ООН в Рейкявик, Исландия;
- „Управление на Инвестиционни проекти в енергетиката” в Дъблин, Ирландия;
- „Резервоарно симулиране на експлоатацията на подземни газови хранилища и
- Симулиране на експлоатацията на Газопреносни системи в офисите на компанията Шлумберже, Хановер, Германия.
От 1997 г., вече повече от 21 години, работи в "Булгартрансгаз" ЕАД в областта на съхранението на природен газ и се занимава с увеличаване и оптимизиране на капацитетните възможности на подземното газово хранилище „Чирен”, с неговата текуща експлоатация, обновяване, поддръжка на съоръжения и възможното разширение на обекта.
Участвал е в управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни газови проекти, като "Южен поток" и "Набуко" - моделиране и симулиране на варианти на българските участъци; в проекти, финансирани от международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ; проекти по програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество на Европейския съюз; проекти, финансирани от Агенцията за търговия и развитие на САЩ и др.
Работил е по различни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и геоекологични проекти, свързани с опазване на подземните води и околната среда.
Член е на Работен комитет "Съхранение на природен газ" към Международния газов съюз (World Gas Union).
