Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език. Публикуваме неговия текст "Майката на всички битки", преведен в БГНЕС.
Всеки си спомня този израз „майката на всички битки“, използван от Саддам Хюсеин през януари 1991 година в началото на първия конфликт със Запада. Този израз бе повторен през април 2003, когато започна Втората война в Залива. Въпреки че изразът е спорен (той е бил резултат единствено на грешка в превода от арабски на метафора, която би трябвало да се преведе като „битката на всички битки“), той се настани в общественото съзнание.
В момента, в който беснее по същите места нова война с крайно насилие, може би е време да разберем, че именно в морето и за морето се разиграва всичко. И по-специално в Средиземно море. Наречено така от римляните, то е, от най-малко три хиляди години, морето на всички битки, място на неизброими конфликти, защото контролът върху него е ключът за снабдяването на крайбрежните страни. Египтяните, персите, гърците, финикийците, картагенците, римляните, венецианците, кръстоносците, османците, генуезците и много други са се борили за контрола. След това тя изчезна в историческите книги, когато центърът на световната власт се измести към Северно море, след това към Атлантика, Тихия океан и сега към Южнокитайско море Въпреки това Средиземно море не спря да играе голяма геополитическа роля.
То е и в центъра на проблемите на деня. Така например, това което се случва в момента в Сирия и Ирак се обяснява по-широко със средиземноморските залози.
И специално за руснаците: обсесията на президента Владимир Путин е винаги да се гарантира достъп на страната си до всички морета.
Откъдето и укрепването на военната инфраструктура на Владивосток и пристанищата в Балтийско море.
Откъдето и новото завладяване на Крим, който гарантира руския достъп до Черно и до Средиземно море през Босфора.
Но в действителност истинският достъп на руската флота до Средиземно море е осигурен от съветската ера с изграждането на военноморската база Тартус в Сирия. Тартус е на 30 км от ливанската граница. Почти изоставена в момента на срутването на СССР (както се случи с базите в Египет и Етиопия), тя отново стана абсолютно стратегическа от десет години насам. И руснаците изглежда са я укрепили много, дори до база с достъп за атомни подводници с ядрени ракети. Както укрепиха и съседната военновъздушна база Хмеймим.
За тези две бази изглежда руснаците са получили от сирийския режим гаранция за непревземаемост, откъдето и подкрепата им за династията Асад. Така, ако западът им потвърди собствеността върху този анклав, руснаците биха имали много по-малко причини да подкрепят алеутския режим и да поддържат така ужасяващ конфликт. Но биха ли искали Вашингтон и Париж да дадат на Русия отново нейното пълноправно място в концерта на средиземноморските нации? Биха ли искали да ѝ признаят отново пълноправното място в Европа? Този е един от реалните залози в кланетата. И въпреки че климатичните промени ще насочат скоро транзита през полюса на много от корабите, идващи днес от Азия през Суецкия канал и съответно през Средиземно море. Стратегическата роля на Средиземно море не свършва с това, чудесният икономически и демографски растеж на Африка ще оживи отново това твърде забравено море. Изграждането на нови пристанища в Мароко и Тунис е първото проявление на тези тенденции.
Без съмнение, трябва да се припомни енигматичната фраза на основателя на Сингапур - визионера Ким Куан Ю, който бе казал преди много време на един приятел: “Вашият проблем, на европейците, е, че Средиземно море е твърде малко“. И наистина е време да се замислим за това.
