Колкото повече приближава президентският вот, толкова повече атмосферата около него се превръща в подобие на махленски панаир. Всеки се надвиква с опонента си, словесни престрелки летят по медиите, разделение и безалтернативност се ширят навред.
БСП и АБВ се разцепиха, кооператорите от Реформаторския блок се джавкат като на събрание на домови съвет, от ГЕРБ гледат уверено и досадно обясняват от студио в студио как ще обявят кандидата си на 2 октомври. Патриотичните формации пък изведнъж намериха общ език и се обединиха едва ли не за благото на човечеството.
Сред цялата дандания се появиха и колоритни кандидати за "Дондуков" 2 като Митьо Пищова и Радо Шишарката. Така от панаира се разнесе полъх на шопска салата, чалга и 90-те години по български.
Личности като Татяна Дончева и Жорж Ганчев, които засега стоят в периферията на панаира, вероятно няма и да се мръднат от мястото си.
Тъй наречената "предизборна кампания" се очертава да бъде толкова вяла и безсмислена, че като че ли по-разумно е да се забавляваме от махленските изпълнения на партиите и техните избраници преди нея.
Някои кандидати за президентския пост говорят за грандиозни национални приоритети, които едва ли не ще променят географското разположение на България. Популизмът им обаче стига точно до първата скара с кебапчета, разпъната под шатрите на панаира, където хората се редят на опашки и псуват.
Други потъват в безидейност и предизборна тъпота, докато се чудят себе си ли да изтикат на сцената, или да се съобразяват с масата народ, застанал зад тях.
Така сред пазарска врява и низки страсти хората просто гледат преките включвания от махленския панаир и теглят по една... ракия на цялото сладникаво шоу.
Eто защо има едно що-годе приемливо решение, за да приключи по-бързо тая измъчена самодейност с вкус на патоки и евроатлантизъм. За "Дондуков" 2 ни трябва просто човек, който е чистичък, прилежен, с добър външен вид, малко словоохотлив и с благ характер. Стига да не ни вкара в кавга с комшиите и тъй наречените "партньори", останалото ще можем да му го простим.
Пък ако уцелим и на личност, която няма много общо с партийния панаир, тя ще има възможност да прояви характер и да се самоотгледа за пет години сред каменните стени на президентството. Поне ще има шанс да се полива с чиста вода, а не с гренясали остатъци и помия от партийните скари на махленския ентъртейнмънт.
Автор: Румен Скрински
