Как ще плажуваме това лято? Ето един примерен сценарий на една 7-дневна почивка на българското Черноморие.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Резервираме си хотел на брега на морето - по телефона, за да няма контакт и да не се налага да търсим свободни места, когато пристигнем. Плащаме чрез карта, но на място, а не предварително, за да не ни излъжат. Пазаруваме: ориз, боб, леща, хляб, кашкавал, мляко, пържоли, домати, краставици, лук... цаца - и всичко друго, необходимо за закуска, обяд и вечеря. Все пак отиваме в 5-звезден хотел, по-добре да сме подготвени, да не се окаже, че някой заразен изскочи от някоя стая и да си останем гладни като затворят обекта.
Но пазаруваме от магазина до вкъщи, защото по морето кой знае колко читави са стоките, кой ги е донесъл и на какви цени ще са. Наред с чадъра, да не забравим и предпазните консумативи - маски, ръкавици, шапки, очила, шнорхел и 5-6 дезинфектанта да имаме по един на ден (зависи колко многобройно е семейството ни). Тръгвайки трябва да заредим на близката бензиностанция, че като знаем как с наближаване на морските ни градове явно солта повлиява на качеството на бензина и понякога има сериозни разминавания в цената на горивата. А и кой ги знае там колко туристи минават, да не се окаже някой бензинджия заразен.
Пристигаме и още в колата започваме да се екипираме за бъдещата ни среща с рецепционистите в хотела. Не знам жени ли са, мъже ли са, че с тези скафандри, но това няма значение. Обслужват ни и учтиво ни насочват коя ни е стаята. Супер - време е за плаж! Правим си списък с плажните принадлежности, които трябва да носим със себе си, и започваме да пълним чантата: бански, надуваема възглавничка, книга, чадър, плавници, плажна кърпа, шапка, очила (слънчеви, предпазни, водни и диоптрични), шнорхел, надуваем дюшек, плувки, надуваема топка, фризби, мляко за след плаж, олио за загар, предпазно масло против изгаряне, дезинфектант, мокри кърпи, сухи кърпи, ръкавици, шлем, маска, джапанки, а за шезлонга още се чудим дали да си го носим, или да лежим на пясъка. Направихме си и плексигласов параван за всеки случаи - да си оградим пространството. Взимаме и него. Между другото, това се оказа доста добро решение, за да разкараме досадниците, които всяка година ни нахлуваха върху хавлиите и се позиционираха буквално на 3 сантиметра разстояние от главите ни.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Време е да тръгваме. Малко е тежка плажната чанта, но затова съм с мъжа ми - нали е кавалер, да я носи, а аз ще купя сладолед по пътя. Пристигаме на плажа и първо дезинфекцирам опаковката на сладоледа, за да може да го отворим и да го хапнем. Няма почти никой на плажната ивица, което е чудесно. Започваме да разопаковаме. След час и половина подреждане, най-сетне легнахме под слънцето. Разчитаме, че то ще убие вирусите наоколо. Зачитам се в книгата, докато се напека леко, та после да вляза във водата. ... Ех, как не забелязах, че е минал час. Изгорях на ръкавици. Ама поне лицето ми е чисто бяло, значи добре съм го защитила.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Слагам си водните очила, шнорхела и плавниците и влизам в солената вода. Не съм постояла и 5 минути и една нахална леля плува към мен устремено. Гледам я и очаквам да спре. Но тя не - продължава и освен това е без маска на устата и носа. Каква безотговорност! Започвам да я гледам лошо, но накрая се разкрещявам и излизам от морето.
Отивам до близкия бар да изпия един коктейл, та дано се успокоя. Опашката е толкова голяма, че минава половин час докато дойде моят ред. Накрая установявам, че съм изгоряла и на очила и джапанки, а лицето ми ще се подпали от нагрятия шлем. Тъкмо стигам до бара и гледам барманът пипа всички бутилки с едни и същи ръкавици. Отказвам се и се връщам разочарована. Станало е време да се прибираме в хотела, а и сме гладни, и започваме да събираме багажа. Почти приключваме, когато започва да се смрачава. Пристигаме в хотелската стая скапани от умора. Веднага си измиваме ръцете и започваме да готвим от нещата, които сме си донесли.
След вечеря намираме сили да отидем и на дискотека. Нали е на открито, та би трябвало да е по-безопасно. Слагам си токчетата и късата рокля, гримирам се, но не забравям маската, шлема, очилата и ръкавиците. Има много хора и за наша безопасност решихме да послушаме малко отвън и да се връщаме в хотела.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
На сутринта ни събужда системата за сигнализация. Опасенията ни се сбъдват - открит е заразен с COVID-19. Оставаме в хотела 14 дни под карантина. Без плаж, без разходки, без дискотеки. Добре, че поне храна си взехме от вкъщи...
Автор: Моника Георгиева
